Особено мнение на съдията Людмил Нейков

С настоящото особено мнение изразявам своите резерви относно допустимостта на поисканото тълкуване на разпоредбите на чл.98, т.6, чл.100, ал.2 и чл.129, ал.2 от Конституцията, чрез което да се даде от Конституционния съд отговор на въпроса, дали подлежат на съдебен контрол от страна на Върховния административен съд посочените в текстовете “предложения”, вкл. и в случаите, когато президентът на републиката е издал вече указ въз основа на тях.

Считам, че отговор на този въпрос не може да бъде даден от Конституционния съд по реда на задължителното тълкуване на разпоредбите на чл.98, т.6, чл.100, ал.2 и чл.129, ал.2 от Конституцията.

Искането по пътя на задължителното тълкуване да се даде отговор на въпроса, възможно ли е упражняването на съдебен контрол върху посочените актове е основано на липсата на изрична уредба по този въпрос в конституционната разпоредба, чието тълкуване се иска. Искам да подчертая, че поначало се противопоставям на такова тълкуване на Конституционния съд, което замества липсваща конституционна или законодателна уредба. Това би означавало създаването на нова конституционна уредба, равнозначно на допълване на Конституцията, каквото правомощие Конституционният съд няма.

В случая обаче няма и липса на конституционна уредба. Конституционният законодател изрично е регламентирал възможността за съдебен контрол на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Това е направено с разпоредбата на чл.125, ал.2 от Конституцията. Посочен е и компетентният за това орган в лицето на Върховния административен съд, който осъществява върховен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване и се произнася по споровете за законност на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове.

Упражняването от компетентния съд на регламентирания от Конституцията съдебен контрол при сезирането му със съответната жалба предпоставя преди всичко преценка за допустимостта на подадената жалба. При тази преценка съдът проверява и дали жалбата е насочена срещу административен акт. Ето защо дали подлежат на обжалване актовете на Министерския съвет и на министрите, както и други актове, посочени в закона, е въпрос, по който Конституцията е определила Върховния административен съд за компетентен орган да даде отговор. Недопустимо е по пътя на исканото тълкуване на посочените текстове от Конституцията да се дава отговор на въпрос, който е конституционно уреден, макар и в друг текст на Конституцията, а още по-малко по този начин Конституционният съд да изземва от Върховния административен съд правомощия, предоставени му от конституционния законодател.



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки