Становище
на съдията Румен Янков по к.д. № 8 от 2005 г.

1.1 Кое е основанието Конституцията да определя период от време, след изтичането на който властта не може да бъде упражнявана?
По правило демократическите тенденции, осъществявани при стремежа към власт, са средства за постигане на успех и щастие за всички. Наред с това историята е показала, че човешката личност след определен период от време престава да осъществява по-високи ценности. Самолюбивият интерес, присъщ на човека на власт, е да дава предимство на собственото си желание за значимост и по правило е склонен да залага делото в името на властта. След време “тя става цел на естествените му егоистични импулси ”. В крайна сметка човешкият опит е показал, че трайното упражняване на власт от едно лице може да има за последица постигането и на негативни резултати.
Тези в общи линии са основанията Конституцията да определя различни по време периоди от време, през които властта може да бъде упражнявана от едно лице. Като най-сериозна гаранция срещу поменатите негативни тенденции животът е показал, че това е подмяната.

1.2 Допуска ли Конституцията тези срокове да бъдат продължавани или скъсявани със законови нормативни актове? Реализмът на здравия разум поставя изискването нещата да се възприемат такива, каквито са. Цифрите са закодирани в съзнанието на човека. Те не могат да бъдат четени по друг начин – при тях не може да се разсъждава извън обема на понятието , че срокът е този, който е посочен в Конституцията. В тази връзка може са се постави и реторичният въпрос – след като никой не може да приеме, че тези срокове не могат да бъдат скъсени, на какво основание да се приеме, че те могат да бъдат удължавани?
Тук е мястото да се вземе накратко становище позоваващо се на дългогодишна законодателна практика, основана не Конституцията, а на нейното погрешно прилагане, наричана накратко с думата “приемственост”. За илюстрация: след изтичане на конституционния срок председателите на върховните съдилища и главният прокурор са същите лица – продължават да правят кадрови предложения за назначаване и повишаване и понижение на магистрати, упражняват бюджета и прочее – т.е. упражняват същите правомощия в пълен обем. Същото може да се каже поотделно и за кметовете и административните ръководители посочени в чл. 129а, ал. 8 от Конституцията. На това състояние на нещата се поставя етикетът “изпълняващ длъжността до встъпване в длъжност на новоназначения”. Тази практика не представлява нищо друго освен убедителен пример, как се напуска съдържателният аспект на понятието “конституционен срок” и напълно се игнорира съдържанието му.

2. По отделните части на искането за обявяване на противоконституционните текстове на отделните закони.
2.1 Според чл. 147, ал. 2 от Конституцията мандатът на съдиите от Конституционен съд е 9 години, а според чл. 148, ал. 1, т. 1 мандатът им се прекратява с изтичане на определения срок.
От своя страна разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за Конституционния съд казва, че членовете на съда продължават да изпълняват своите функции до встъпването в длъжност на техните приемници. При съпоставянето е очевидно, че разпоредбата на закона дерогира недвусмислени конституционни норми. Към изложеното тук трябва да се прибави и казаното по-горе в т. 1.1 и 1.2.
2.2 Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от Конституцията орган на изпълнителната власт е кметът. Той се избира от населението или от общинския съвет за срок от четири години по ред, определен със закон.
Съгласно съдържанието на чл. 38, ал. 5 от оспорения Закон за местното самоуправление и местната администрация кметовете продължават да изпълняват своите функции до полагането на клетва от новоизбраните кметове.
Аргументацията и тук трябва да бъде подкрепена с казаното в т.1.2 и 1.2.
Що се отнася до частта от разпоредбата от закона - “изборът се извършва от населението по ред определен със закон”, трябва да се има предвид и че семантичното тълкуване на израза налага извода, че със закон могат да бъдат уредени обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация и нищо повече – с него не могат да се удължават или скъсяват предвидените в Конституцията срокове.
2.3 Според чл. 129, ал. 5 от Конституцията административните ръководители в органите на съдебната власт се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване.
Оспорената разпоредба на чл. 125а, ал. 8 от Закона за съдебната власт постановява, че мандатът на административния ръководител започва от датата на встъпване в длъжност до встъпването на длъжност на новия ръководител, т.е. досегашният продължава да изпълнява длъжността.
И тук относно противоконституционността на тази част от закона трябва да се има предвид наново казаното в т. 1.1 и 1.2.

Съдия Румен Янков



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки