ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Цанка Цанкова по к.д. № 12 от 2010 г.

Изразявам особено мнение по допустимостта на искането на групата от 61 народни представители от 41-то Народно събрание за задължително тълкуване на “правната категория “мандат”, според основния ни закон”.
Намирам, че макар от формална страна да са изпълнени изискванията на чл. 17, ал. 1 от Закона за Конституционния съд, не е налице материалната предпоставка за произнасяне с тълкувателно решение по чл. 149, т. 1 на Конституцията на Република България.
В искането са поставени два въпроса – единият за правната категория “мандат” и вторият за предсрочно прекратяване на мандат “извън основанията изрично посочени в Конституцията и закона”. Макар и свързани, те са на различна плоскост и всеки от тях сочи на самостоятелен предмет на тълкуване и по всеки от тях трябва да се обоснове правният интерес.
Мандат е основно понятие, чиито същностни елементи в публичното право са ясно установени и от позитивното право, и от теорията и няма правна необходимост от тълкуване. Ясни в това отношение са и разпоредбите на Конституцията. Няма противоречия и в разбирането на Конституционния съд за мандата, и като правоотношение, и като срок, отразено в решенията, с които е извършвал нормативно и казуално тълкуване. Няма съмнение, че институтът на мандатността като и всеки друг институт на публичното право трябва да съответства на основните начала на Конституцията. Съотношението с тях я представят като общо понятие с по-висока степен на обобщеност в сравнение с други понятия на конституционното право, т.е. като правна категория. Самите вносители наричат мандата “основна категория”, т.е. разбират ясно и дори подчертават важното й значение и не е необходимо и в тази насока да се извършва тълкуване, за да се потвърди това значение, което никой не оспорва. Поставянето на въпроса обаче, може да доведе до спорове относно тежестта и относимостта на всеки от конституционните принципи при определянето и уредбата на мандата.
Употребата на понятието мандат в Конституцията е достатъчно ясна, независимо дали се уреждат пълномощия на мандатен орган или срока на тези пълномощия. В случаите, когато въз основа на закон, основан на изрично овластяване от Конституцията (конституционна делегация), мандатът се урежда от закона, също не се разкриват неясноти и непълноти от гледна точка на понятието (правната категория) – съдържателност и срок. Не се открива необходимост от нормативно тълкуване и с оглед политическите измерения на явлението. От гледна точка на осъществяване на законодателния процес твърдяния от вносителите “правен интерес” за задължително тълкуване не е налице - изявленията и намеренията да се преуреди правното положение на държавен орган или институция не е дори и законодателно предложение и не доказва, както и всяка дискусия, конкретна необходимост от това, а още по-малко подобно желание би могло да се разглежда като материалноправно основание за задължително тълкуване на правно понятие, по разбирането на което не са констатирани проблеми. Становища и изявления относно политическите процеси също не са основание за тълкуване на конституционната категория “мандат”.
За да се извърши нормативно тълкуване от Конституционния съд, което е и вторичен източник на конституционното право, трябва да е налице обоснован, убедителен от гледна точка на Конституцията и конституционната практика тълкувателен интерес (вж. Определение на Конституционния съд от 30.04.1998 г. по к.д. № 14/1998 г.), какъвто по отношение искането за абстрактно тълкуване на “мандат” не се открива. Мандатът е едно богато по съдържание понятие на публичното право и твърда дефиниция и определянето по тълкувателен път на еднакъв режим за всички случаи чрез нормативно тълкуване от Конституционния съд (каквото е искането по делото) не би било в съгласие с основните начала на Конституцията, която установява мандатността. Вън от това, видно е от конституционните разпоредби, че режимът на мандата не е и не може да бъде еднакъв. При липсата на различни и противоположни разбирания що е мандат и яснота, че това е срок на определените и предоставени на даден орган и, когато е колективен и на неговите членове, пълномощия за осъществяване на държавни функции, да се извърши от Конституционния съд задължителното тълкуване по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията би означавало допълване на Конституцията. Нещо, което е недопустимо и създава условия за предизвикване на спорове и за деформиране на действителното съдържание на понятието, влагане на смисъл, различен от ясно изразения от конституционния законодател. С други думи - да се извърши дейност, която по своите последици би била противоположна на целта, заложена от Конституцията при създаването на тълкувателното пълномощие на Конституционния съд за нормативно тълкуване. Да си припомним и казаното от J.Dabin, “повечето от нещата се разбират по-добре, когато не се дефинират и това е така при моралните, икономическите или политическите понятия”, нещо напълно приложимо и в правото”.
Конституционният съд може да извършва тълкуване in abstracto на понятия, употребени в Конституцията, само ако има обоснована и обективна необходимост от това, защото тълкувателният резултат - тълкувателният акт има изключително важна последица. Той е неотделим от конституционната разпоредба източник на конституционното право, със същата обвързваща сила, както самата разпоредба. Ако обаче Конституционният съд, както е в конкретния случай, при липсата на такава необходимост (в искането не са посочени никакви възможни различия в тълкуването и никакъв конкретно възникнал проблем на разбирането за правната категория мандат) и при положение на изградени и ясни за учредителната власт, за законодателя и за самия Конституционен съд в неговата практика понятия, със смисъл изяснен и от теорията, даде задължително тълкуване, то означава съдът да подмени конституционния законодател. Означава Конституционният съд да излезе вън от своите правомощия по чл. 149, ал. 1, т. 1 на Конституцията.
Понятието мандат се употребява многократно в Конституцията и има утвърден и безспорен смисъл. Няма съмнение относно характеристиките на мандата – правомощия и срок и тяхната обвързаност и единство. То се употребява непрекъснато в обществения, държавноправния, политическия живот и парламентарната практика и няма съмнения относно неговото съдържание, нито като такова е предизвиквало спорове при използването му. Самите вносители на искането за тълкуване посочват множество разпоредби на Конституцията, в които то е употребено. Разбирането им съвпада с общоприетото. Не се излагат никакви съображения сочещи на неяснота и противоречиво разбиране на мандата – упражняване на властнически правомощия за определен срок. Правният интерес се търси в осигуряване авторитетно потвърждаване от Конституционния съд на общоприетото разбиране и споделяне значението на мандатността като защитен механизъм на демокрацията, което не е основание по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията за извършване на нормативно тълкуване. Искането за извършването му се свързва с втория въпрос поставен от вносителите – може ли мандатът да бъде прекратен предсрочно вън от посочените в Конституцията и закона основания, въпрос който също не изисква нормативно тълкуване на понятието “мандат”. Предсрочното прекратяване е предпоставено в самата Конституция, и по нейна делегация от закон, тъй като законодателната власт обхваща, както създаването на законови правни уредби, така и тяхната промяна. Промяната може да се отнася и до мандатността – скъсяване и удължаване на срока на мандата. Преценката е на законодателя (вж. в това отношение и Решение № 606 от 20 май 2010 г. на френския Конституционен съвет). Тя е израз на независимостта на законодателната власт (чл. 8 от Конституцията). Тъй като преценката винаги е конкретна, установяването на конституционосъобразността на промяната е в правомощията на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.

Съдия: Ц. Цанкова



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки