О С О Б Е Н О  М Н Е Н И Е

на съдията Филип Димитров по определение № 2/31.10.2017 г.

по к.д. № 7/2017 г.

 

Гласувах против допускането до разглеждане на т.3 от искането на президента на Република България за задължително тълкуване разпоредбата на чл.85, ал.1, т.9 от Конституцията по следните съображения:

1.      Въпросът засяга компетентността на парламента и намирам за недопустимо Конституционният съд да предопределя по пътя на „тълкуване“ насоката на бъдещи актове, подлежащи на последващ контрол за конституционосъобразност. Създаването на такава практика – трайно отхвърляна до сега от Конституционния съд - би било навлизане в законодателните функции на парламента.

2.      Общата формулировка на т. 3 е логическо продължение на т.т.1 и 2 и ако се стигне до произнасяне по тях по същество въпросът би загубил предмета си, а ако в последствие се констатира и тяхната недопустимост би отпаднал сам по себе си.

3.      Доколкото подвъпросите по тази точка са свързани с преценката по т.3.3 (т.е. дали и кога към смесените споразумения, които предвиждат създаване на институции, в които участва Европейският съюз, но не и държавите членки се прилага чл.85, ал.1, т.9 от Конституцията) очевидно е, че конституционният текст създава обща рамка, в която парламентът трябва да направи своята преценка. Да се представи отговор в този смисъл, като „задължително тълкуване“ от логическа гледна точка би било тавтология, а от правно-техническа би открило възможност за безбройни произнасяния на Конституционния съд, в които не се добавя никаква яснота към вече съществуващата. От друга страна всякакво обсъждане на конкретика би било навлизане в прерогативите на парламента, които Конституцията е отредила само нему.

 

 

     Съдия: Филип Димитров



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки