Особено мнение на съдията Пенка Томчева

Във връзка с първия тълкувателен въпрос относно чл. 158, т. 3 от Конституцията, а именно какво означава изразът “формата на държавно устройство и на държавно управление”, отговорът не може да се търси другаде, освен в чл. 1, ал. 1 и 2 и чл. 2, ал. 1 от Конституцията и съдържащата се в тях уредба, от която следва, че България е единна в териториално отношение парламентарна република с местно самоуправление, с неприкосновена територия, без автономни териториални образувания, в която цялата държавна власт произтича от народа, осъществява се от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията.

По формулираното в началната част на т. 2 от искането питане, кога са налице “промени във формата на държавно устройство и на държавно управление” считам, че по-близък до вложения в разпоредбата смисъл е, че визираните в чл. 158, т. 3 от Конституцията промени ще са налице тогава, когато чрез тях устройството на държавата се трансформира (от единна във федеративна държава) и едновременно с това и/или когато, макар да се променя само формата на управление (от република, парламентарна, напр. в президентска или в монархия), поради това се налага промяна в органите и институциите, чрез които ще се осъществява държавната власт.

Изразеното в решението разбиране, че формата на държавно управление по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията следва да се тълкува разширително считам за неправилно, доколкото се имат предвид всякакви промени в конституционно установените органи относно тяхното съществуване, месторазположение, структуриране, организацията, условията, начина на формирането им и поради това такива промени следва да се извършват от Велико народно събрание. Струва ми се, че това разбиране не съответства на вложената в чл. 153 от Конституцията идея Народното събрание да може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията, която е правилото. Изключението е формулирано във втората част на чл. 153, то е стеснително, доколкото препраща към изчерпателно посочените пет изключения по чл. 158, между които и това по т. 3. С настоящото решение на изключението по чл. 153 се даде разширително тълкуване.

Конституционното изискване за определен кръг изменения на Конституцията да е необходимо не обикновено, а Велико народно събрание по моему се отнася само за такива изменения, чрез които се променя: 1. едновременно както формата на държавно устройство, така и формата на държавно управление, и 2. когато се променя дефинитивно формата на държавно управление, т.е. чл. 1, ал. 1 от Конституцията (от парламентарна република в президентска или в монархия), което във всички случаи налага промяна и в съответните конституционно установени органи и институции. Обратното обаче, промени в конституционно определените органи и институции, по никакъв начин не може да доведе до автоматична промяна във формата на държавно устройство и на държавно управление без промяна в чл. 1 и чл. 2 от Конституцията.

Подробно формулираните в четири подточки на т.2 от искането “тълкувателни питания”, на които в мотивите на решението е даден отговор (макар и индиректен) в съответствие със становището на вносителя, според мен нямат тълкувателен, а консултативен характер. Става дума за своеобразно “насочващо тълкуване” и, струва ми се, отговорът на подобни детайлизирани въпроси в определен смисъл отнема самостоятелността и върховенството на законодателната власт, а едновременно с това поставя Конституционния съд в положението на позитивен законодател, без да има такива конституционни правомощия.



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки