ОСОБЕНО МНЕНИЕ

 

на съдиите Румен Ненков, Кети Маркова и Анастас Анастасов

по к. д. № 7/ 2017г.

 

Подписваме с особено мнение  определението на Конституционния съд, в частта му, с която се допуска разглеждането по същество на искането на президента за тълкуване на конституционните  разпоредби на чл. 5, ал. 4, чл. 4, ал. 3 и чл. 85, ал. 1, т. 9, по въпросите, формулирани съответно: № 1, 2, 3, 3. 1., 3. 2. и 3. 3, тъй като не споделяме съображенията на мнозинството съдии, че искането е допустимо. В тази си част определението противоречи флагрантно на досегашната практика на съда. Казано в най- синтезиран вид, искането за тълкуване на Конституцията е недопустимо изцяло, а не частично, защото се изземват функции, които Народното събрание ще следва да упражни суверенно в предстоящия законодателен процес по ратификацията на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение / ВИТС/.

 Многократно в своите актове Конституционният съд е изразявал категоричната си позиция срещу упражняването, в каквато и да е форма, на предварителни консултативни функции спрямо парламента по отношение на негови бъдещи актове, подлежащи на контрол за конституционност. Сама по себе си подобна възможност би отклонила съда от качеството му на арбитър по конституционни спорове, правейки го като начало участник в принципно неприсъщия за него политически дебат, развиван в Народното събрание, а като резултат- и позитивен законодател, което също е недопустимо.

Изцяло в този смисъл е трайно установената практика на съда, а разграничаването от нея чрез приемане на напълно противоположни решения, при това без да се излагат мотиви, за нас остава неприемливо. Друг е въпросът и че не намираме основание за ревизирането на юриспруденцията на Конституционния съд, последователно изградила, формулирала и утвърдила критериите за допустимост на исканията за тълкуване на Конституцията.

Освен че самият вносител не предлага повече от една възможна интерпретация на смисъла и съдържанието на конституционните разпоредби, чието тълкуване иска, в случая не се открива и реален правен проблем,  който да обоснове необходимост от задължително тълкуване. При очевидния фокус на вносителя върху едно конкретно споразумение /ВИТС/, видно от обстоятелствената част на искането, следва да се отбележи също, че по отношение на него президентът би могъл успешно да упражни други свои правомощия: за сезиране на Конституционния съд- по чл. 149, ал. 1, т. 4 предл. 1 или предл. 2, или по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, както и за връщане на евентуално приет ратификационен закон за ново обсъждане, по реда на чл. 101, ал. 1 от Конституцията. Поставените въпроси, разглеждани и поотделно, и в тяхната съвкупност, не са от характер, осигуряващ решаването им по пътя на задължителното тълкуване на Конституцията.

В заключение, намираме, че няма очертан с искането предмет на тълкуването, няма обоснован правен интерес, няма формулирана неяснота или нееднозначност на смисъла и съдържанието на визираните конституционни разпоредби, пораждаща реален или дори хипотетичен правен спор, поради което в случая изцяло липсва необходимост от тълкуване.

 

                                                Съдии:    Румен Ненков, Кети Маркова, Анастас Анастасов

 

 



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки