Становище на съдията Маргарита Златарева

Становището се отнася до мотивите в раздел III, т. 3 на решението, отнасящо се до преструктуриране на следствието.

Краткото обсъждане на тълкувателното питане по т. 3 и анализирането каква е конституционната уредба на съдебната система в цялост и конкретно в частта за следствените органи в решението несъзнателно утвърждава една позиция за неизменяемост на Конституцията в главата "Съдебна власт". Само че целта на искателите е да провокират изменение на Конституцията в тази част, продиктувана от необходимостта от реформи в съдебната система, с оглед предстоящото членство на България в ЕС. Това са и обстоятелствата, на които подалите искането съдии се позовават и които обосновават необходимостта от него. Задачата на Конституционния съд е само да посочи пътя за изменение на Конституцията в контекста на поставените питания.

Не следва съдебната система да се тълкува като единство на три функционално и структурно обособени подсистеми, защото това само усилва внушението за стабилност и ненакърняемост на създаденото вече статукво. А очевидно обществото е изправено пред една неефективност и иска изменение на вече създадения конституционен модел и както това се разбира от решението - възможното изменение чрез обикновено Народно събрание е единствено в рамките на самата съдебна система. Задача на Конституционния съд не е да изтъква колко логически и последователно е изграден съществуващият модел.

Според автора на становището Конституцията не посочва еднозначно трите вида органи на съдебната власт. Докато съдът и прокуратурата са определени структурно и функционално, това за следствените органи не е направено. Конституцията в чл. 128 формулира общо задачата на следователите - да осъществяват предварително производство по наказателни дела. Но какво е предварително производство и кои фази на разследването то включва, Конституцията не определя. По този начин тя дава възможност законът да очертае границите, в които се простира предварителното производство, и след това пак законът да възложи на следователите едни или други, малко или много правомощия в така определените рамки. В зависимост от обема на правомощията на следователите, които законът ще определи и които практическото приложение на нормите допълнително ще натовари, решаващият за участниците в съдебната система Висш съдебен съвет ще редуцира броя на следователите, необходими за осъществяване на възложените им от закона функции. Няма никаква пречка квалифицираните магистрати от техните редици да преминат в съда, където да участват в съдебното разследване, или да станат прокурори с присъщите им ръководни функции в предварителното разследване.

Нещо повече, изброяването в редица текстове на Конституцията на магистратите - съдии, прокурори и следователи - не означава, че всяка група е отделена от другите и обособена в отделно звено. Напротив, липсата на определена на конституционно ниво структура на следствените органи означава, че не е задължително да се говори за тях като отделна самостоятелна част от съдебната система. Няма пречка в рамките на съдебната система следователите да работят към прокуратурата, съобразявайки се с поставената им в Конституцията функция (като се има предвид, че прокуратурата играе главна роля в предварителното производство по наказателни дела). Българската правна система има традиции и опит в тази насока.

Обобщено може да се каже, че сега създаденият конституционен модел на глава шеста дава свобода на законодателя да решава в по-широки граници, на законодателно ниво структурата и задачите на следствените органи. А след като това е така, per argumentum a forciori самото изменение на Конституцията в частта за следствените органи може да стане чрез по-лесната процедура на обикновено Народно събрание. В тази част Конституцията не проявява своята "твърдост", както при другите две части на съдебната система.



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки