СТАНОВИЩЕ

на съдията ГЕОРГИ АНГЕЛОВ

по к. д. №9/19 г.

 

          Според мен искането е неоснователно по следните съображения.

          1. Съществуването и съдържанието на правните последици (субективните права и/или правните задължения) от фактите се уреждат от закона, действал по време на настъпването на тези факти. Само с него, не и с минал или с бъдещ закон, правните субекти са могли и са били длъжни да съобразяват своето поведение. Същевременно той е еднаквата мярка, която се изисква от равенството им пред закона по чл. 6, ал. 2, изр. 1 от Конституцията, за поведенията към един и същи момент.

          2. При влизането си в сила законът заварва два вида правоотношения - приключени и неприключени. И при двата юридическият факт вече се е случил преди влизането в сила на закона. При приключените правоотношения са настъпили и всичките правни последици (породените права и/или задължения, без значение осъществени или не) от факта. Такива вече не могат да се породят. При неприключените са настъпили само част от последиците, настъпването на останалите предстои по времето на действие на новия закон.

          3. Преуреждането на правните последици, настъпили преди влизането на закона в сила, е обратно действие на закона. Запазването на тези последици е действие на закона занапред. Запазването на вече настъпилите заедно с преуреждането на още ненастъпилите правни последици е незабавно действие на закона. Незабавното действие е възможно само при неприключени  правоотношения.

          4. По силата на решение № 3/20 г. на Конституционния съд обявеният за противоконституционен закон не се прилага за (а) неприключените правоотношения и (б) за правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства.

          а. При неприключените правоотношения застава въпросът обратно или незабавно е действието на неприлагането на обявявения за противоконституционен закон или, казано иначе, прилага ли се той или не се прилага за вече породените преди обявяването му за противоконституционен права и/или задължения.

          Правоотношението е правна връзка между субекти на правото, която възниква от юридически факт и се състои от права и/или задължения. Неприлагането на противоконституционния закон спрямо правоотношението означава неприлагането му към всеки един от неговите елементи, тъй като друго не е казано. Законът не се прилага както към още невъзникналите права и/или задължения, така и към самия юридически факт и към правата и задълженията, които вече са възникнали към момента на обявяването му за противоконституционен.   

          Действието на решението за противоконституционност по отношение на неприключените правоотношения, следователно, е не незабавно, а обратно, т. е. от, и включително, самия му юридически факт.

          б. Правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, могат да бъдат както приключени, така и неприключени. Противоконституционният закон не се прилага и спрямо двете групи. Действието на решението за противоконституционността му е обратно - законът не се прилага от възникването на спорното правоотношение.

          в. Като резултат: обратното действие на решението за противоконституционност на закон спрямо неприключените правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства е пряка и незаобиколима (необходима) последица от решение № 3/19 г. на Конституционния съд.

           Противоречие с принципа, отразен в чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, че обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, няма, защото а) не става дума за обратното действие на нормативен акт, а за последица от решение на Конституционния съд и б) дори и да се отнасяше за обратното действие на закон, то би следвало от разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията през решение № 3/19 г. на Конституционния съд.

          5. Административните актове, за които се отнася оспореният чл. 142, ал. 1 АПК, са юридически факти от вида на юридическите действия, затова изложеното по-горе важи и за тях. Разпоредбата е частен случай на посочения в т. 1 принцип за действието на закона по време.

          Когато преценява съответствието на административния акт със закон, приложим към момента на издаването на акта, но обявен впоследствие за противоконституционен, съдът е длъжен да го счита за неприложим още в момента на издаване на акта.

          Основания за противоконституционност на чл. 142, ал. 1 АПК не намирам.

 

                                                                      СЪДИЯ:

                                                                                /Г. АНГЕЛОВ/



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки