Становище на съдията Неделчо Беронов

В първата част от диспозитива на Решение № 6 от 19.09.2000 г. по к.д. № 8/2000 г. държавният монопол е определен като “… конституционно установено в чл.18, ал.4 от Конституцията правомощие на Народното събрание със закон да предоставя изключителни права…”

Тази редакция може да създаде погрешното впечатление, че държавният монопол се отъждествява с правомощие на законодателния орган. Тълкуваната разпоредба на чл.18, ал.4 от основния закон се отнася до изброените в нея стопански дейности, а не до монополни правомощия на държавен орган. Народното събрание има изключителното право да приема, изменя, допълва и отменя законите, т.е. да осъществява законодателната дейност съгласно чл.84, т.1 от Конституцията, но последната разпоредба не е предмет на обсъждане и тълкуване по настоящото дело.

Посочената част от редакцията на диспозитива на Решение № 6/2000 г. не съответства на същността на монопола, която е много точно пояснена в т.3 на стр.8 от мотивите на същото решение, а именно, че под монопол се разбира изключителното право на дадено лице да извършва определена стопанска дейност.

Необходимостта от единство на мотиви и диспозитив е поводът за настоящото становище, което е по редакцията, а не по същността на диспозитива на решението.



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки