Решение No 1 от 7 март 2006 г.

 

РЕШЕНИЕ № 1
София, 7 март 2006 г.

конституционно дело № 8/2005 г.
съдия-докладчик Мария Павлова
(Обн., ДВ, бр. 23 от 17 март 2006 г.)

С ъ с т а в: Неделчо Беронов – председател, Стефанка Стоянова, Маргарита Златарева, Васил Гоцев, Людмил Нейков, Румен Янков, Живан Белчев, Лазар Груев, Мария Павлова - докладчик, Емилия Друмева, Владислав Славов, Евгени Танчев

Делото е образувано на 7.12.2005 г. по искане на главния прокурор на Република България.

Искането има две точки. С първата се цели установяване противоконституционност на чл.5, ал. 2 от Закона за Конституционния съд (ЗКС), чл. 38, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 125а, ал. 8 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Според искателя противоконституционността на тези разпоредби произтича от главните мотиви на Решение № 4 от 21.04.2005 г. по к.д. № 11/2004 г. на Конституционния съд. От тях следвало, че е противоконституционен всеки закон, който продължава установен в Конституцията срок на правомощия за висши длъжности. Това важи според главния прокурор за разпоредбите, предмет на искането.

Точка втора от искането се отнася до задължително тълкуване на чл.93, ал. 1 от Конституцията. Според искането са възможни две противоположни тълкувания на тази разпоредба, но само едното от тях се вписвало в мотивите на цитираното по-горе решение на Конституционния съд.

С определение от 21.12.2005 г. Конституционният съд допусна до разглеждане по същество искането по точка първа и го отклони в частта му за тълкуване на чл. 93, ал. 1 от Конституцията.

Като заинтересувани страни в производството бяха конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на правосъдието, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Висшият съдебен съвет, Националното сдружение на общините в Република България, Съюзът на съдиите в България, Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите.

Становище по делото изразиха само Съюзът на съдиите в България, Асоциацията на прокурорите в България, Националното сдружение на общините в Република България, Висшият съдебен съвет и министърът на правосъдието.

Според Съюза на съдиите искането следва да се уважи само за чл. 5, ал. 2 от ЗКС, защото чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията въздига изтичането на срока за заемане на длъжността в основание, прекратяващо мандата, а има и ясно формулирана забрана за повторен избор – чл. 147, ал. 2, изр. 2 от Конституцията. Административните ръководители в съдебната власт, с изключение на тези по чл. 129, ал. 2 от Конституцията, и кметовете са изпълнителни органи и могат да се назначават или избират повторно, те са в по-особено положение, поради което искането по чл. 38, ал. 5 от ЗМСМА и чл. 125а, ал. 8 от ЗСВ е неоснователно.

Асоциацията на прокурорите продължава да подкрепя становището, изразено по к.д. № 11/2004 г. и смята, че атакуваните разпоредби не представляват удължаване на изтекъл мандат. След публикуване на Решение № 4 от 21.04.2005 г. по к.д. № 11/2004 г. Асоциацията предлага или да се обявят за противоконституционни атакуваните от главния прокурор законови разпоредби, или да се прогласи тяхната конституционосъобразност, като се изостави практиката по к.д. № 11/2004г.

Според националното сдружение на общините в Р България искането за чл. 38, ал. 5 от ЗМСМА е неоснователно. Разпоредбата гарантира непрекъсваемост при упражняване на правомощията на изпълнителния орган на общината и произтича от Европейската харта за местно самоуправление, ратифицирана със закон (ДВ, бр. 28/1995 г.).

Според Висшия съдебен съвет оспорваните от главния прокурор разпоредби в светлината и на Решение № 4/2005 г. по к.д. № 11/2004 г. явно противоречат на Конституцията, тъй като разпоредбите й, които определят мандатите, са императивни.

Министърът на правосъдието изразява становище само по конституционосъобразността на чл.125а, ал. 8 от ЗСВ. Според него искането в тази част е основателно поради императивния характер на конституционните норми, които определят продължителността на мандатите на административните ръководители в съдебната власт, поради върховенството на Конституцията – чл. 5, ал. 1, и мотивите на Решение № 4 на Конституционния съд от 2005 г.

Конституционният съд обсъди изразените становища и развитите в тях съображения от страните по делото. Той съобрази както общите белези на оспорените три разпоредби, така и различията във функциите на отделните длъжности и в правната им уредба, поради което прецени поотделно конституционосъобразността на всяка от тях.

По чл. 5, ал. 2 от ЗКС

Съдиите от Конституционния съд се избират или назначават за срок от девет години без право на повторен мандат – чл. 147, ал. 2 от Конституцията. Смисълът на този срок е да се ограничи упражняването на правомощията на конституционните съдии в тези граници. На тази цел е подчинен и чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията, където на първо място сред основанията за прекратяване на мандата на конституционен съдия е посочено изтичането на деветгодишния срок. Поради императивния характер на този срок възможност за продължаването му не е предвидена в Конституцията. Член 148, ал. 3 от Конституцията не предоставя такава възможност с предвидения в нея едномесечен срок, тъй като той се отнася само за заместване на съдия с предсрочно прекратен мандат.

Конституционният съд счита, че чл. 5, ал. 2 от ЗКС е противоконституционен, защото предвижда възможност да се упражнява длъжността след изтичане на мандата, с което се изчерпват дадените правомощия.

По чл. 38, ал. 5 от ЗМСМА

При преценката на конституционосъобразността на чл. 38, ал. 5 от ЗМСМА бяха изразени две противоположни становища и при гласуването не се получи необходимото мнозинство от 7 гласа, поради което искането в тази част следва да бъде отхвърлено. Липсата на мнозинство за която и да е от двете тези възпрепятства съда да изготви общи мотиви на решението в тази му част. Двете становища заедно с мотивите към тях са, както следва:

Според съдиите Неделчо Беронов, Васил Гоцев, Румен Янков, Людмил Нейков, Живан Белчев и Владислав Славов чл. 38, ал. 5 от ЗМСМА противоречи на Конституцията, поради което следва искането да бъде уважено. Според чл.139, ал. 1 от Конституцията кметът е орган на изпълнителната власт в общината и се избира за 4 години по ред, определен със закон. Със ЗМСМА, издаден въз основа на делегацията по чл. 146 от Конституцията, следва да се уреждат само организацията и редът на дейността на органите на местното самоуправление и местната администрация и не могат да се удължават или скъсяват определените в Конституцията срокове. Съображението за изпълнение на правомощията за определено време, изложено за конституционните съдии, важи и за кметовете.

Съдиите Стефанка Стоянова, Маргарита Златарева, Лазар Груев, Емилия Друмева, Евгени Танчев и Мария Павлова считат, че разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от ЗМСМА не противоречи на Конституцията. Тя се прилага само за случаите, в които според чл. 38, ал. 4 във връзка с чл. 23 от ЗМСМА полагането на клетва от кмета се извършва на първото заседание на новоизбрания общински съвет.С нея не се продължават правомощията на кмета за неопределен период от време, тя осигурява непрекъснатост в изпълнение на длъжността на кмета и не противоречи на чл. 139, ал. 1 от Конституцията.

Освен това Конституцията обвързва дейността на кмета с дейността на общинския съвет. Продължаването на правомощията на общинския съвет с чл. 23, ал. 6 от ЗМСМА обуславя и продължаването на правомощията на кмета до встъпване в длъжност на приемника.

Член 38, ал. 5 от ЗМСМА не е противоконституционен и защото има различен предмет в сравнение с чл. 139, ал. 1 от Конституцията. Атакуваната разпоредба се отнася до правоотношения, неуредени в Конституцията и предоставени за уреждане на законодателя с изрична делегация – чл. 146 от Конституцията.

По чл. 125а, ал. 8 от ЗСВ

След първото изменение на Конституцията (ДВ, бр. 85/2003 г., в сила от 1 януари 2004 г.) всички административни ръководители в съдебната власт придобиха качеството на органи с конституционно определен статус. С изключение на председателя на Върховния касационен съд (ВКС), председателя на Върховния административен съд (ВАС) и на главния прокурор тези ръководители се назначават на длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване – чл. 129, ал. 5 от Конституцията. С изменението на чл. 129, ал. 3 от Конституцията (ДВ, бр. 85/2003 г.) бяха уредени едни и същи основания за освобождаване от длъжност на всички административни ръководители в съдебната власт, от което следва без съмнение изводът, че конституционният законодател третира председателите на върховните съдилища и главния прокурор еднакво с останалите административни ръководители в съдебната власт. За тях също е необходимо правомощията им да бъдат ограничени с изтичане на срока на мандатите им. Мотивите на Конституционния съд по Решение № 4 от 21.04.2005 г., с което бе прието, че срокът на мандатите на председателя на ВКС, председателя на ВАС и на главния прокурор не могат да се продължават със закон, важат и за останалите административни ръководители в съдебната власт. Член 125а, ал. 8, изр. 2 противоречи на чл. 129, ал. 5 от Конституцията поради това, че допуска административният ръководител да продължи да изпълнява ръководната длъжност до встъпване на неговия приемник.

Възможността за повторно назначаване на административните ръководители в съдебната власт с изключение на тези по чл. 129, ал. 2 от Конституцията не дава основание за друго решение относно конституционосъобразността на оспорената разпоредба, тъй като правомощията на органа се изчерпват с изтичане на мандата.

Не отговаря на истината твърдението в искането, че Конституционният съд с Решение № 4 от 21.04.2005 г. по к.д. № 11/2004 г. се е отклонил от предишна практика, установена с Решение № 1 от 23.03.2004 г. по к.д. № 1/2004 г. и с Решение № 1 от 14.01.1999 г. по к.д. № 34/1998 г. Единствено в Решение № 4 от 21.04.2005 г. по к.д. № 11/2004 г. Конституционният съд се е произнесъл за правните последици от изтичане на срокове за мандати, установени с Конституцията. Посоченото в искането Решение № 1 от 23.03.2004 г. по к.д. № 1/2004 г. е относно мандата на новоназначен висш магистрат на мястото на предсрочно прекратен мандат на предшественика. Въпросът за правните последици от изтичане на конституционно определен мандат е бил извън предмета на същото дело, не е обсъждан, мотиви и решение по него няма.

Същото е и положението по Решение № 1 от 14.01.1999 г. по к.д. № 34 от 1998 г., където е обсъждан определен със Закона за изменение и допълнение на ЗСВ (ДВ, бр. 133/1998 г.), а не от Конституцията срок за провеждане на избор на нов Висш съдебен съвет на мястото на съществуващия, чийто мандат предсрочно се прекратява.

В искането се сочат основания за противоречие с Конституцията само на чл. 125а, ал. 8, изр. 2 от Конституцията. Независимо от това при проверката Конституционният съд не намери основания за противоконституционност на чл. 125а, ал. 8, изр. 1 от ЗСВ, поради което искането в тази част се отхвърля.

Поради изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд

Р Е Ш И:

1. Обявява за противоконституционни чл. 5, ал. 2 от Закона за Конституционния съд и чл. 125а, ал. 8, изр. 2 от Закона за съдебната власт.

2. Отхвърля искането на главния прокурор за обявяване като противоконституционни на чл. 38, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 125а, ал. 8, изр. 1 от Закона за съдебната власт.

 

 



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки