Становище на съдията Маргарита Златарева

Несъгласието с предложения проект за решение се отнася до точка 2 от мотивите на проекта и съответстващия му в диспозитива абзац трети.

Според третия зададен в искането на президента на републиката въпрос, който буквално е възпроизведен в определението по допустимост на искането за тълкуване на разпоредбата на чл. 81, ал. 2 и 3 от Конституцията, Конституционният съд трябва да каже „противоконституционен ли е закон, приет чрез гласуване с чужди карти". Сам по себе си въпросът съдържа отговора и той трябва да е „да", защото да се отговори обратното - че гласуван с чужди карти закон не е противоконституционен, би звучало отчайващо в разрез с принципа на правовата държава, прогласен в чл. 4 от Конституцията.

Според конституционното правосъдие обаче на този въпрос не може и не трябва да се даде отговор. Както правилно е посочено в мотивите по проекторешението, абстрактен отговор на този въпрос е недопустим. В нито един случай Конституционният съд не може по принцип да чертае схема за противоконституционност на закон при наличие или липса на определени в Конституцията изисквания, било в процедурата по приемането му, било в съдържанието на самия закон. За всеки конкретен случай, когато се упражняват правомощията по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията се проверяват направените оплаквания, съпоставя се съответствието на оспорваната норма с конституционни начала и принципи и се прави извод за конституционосъобразността й. Да се отговори предварително на един несъществуващ казус, освен че не е правилно, но е и опасно. Регулирането на обществените отношения може да се извърши по твърде разнообразни начини; възникналите конституционни казуси са толкова непредвидими, че обвързването с извод по принцип само може да възпрепятства обективността на бъдещите преценки на Конституционния съд.

С оглед горното авторът на становището счита, че питането по т. 3 от искането следва да бъде отклонено като недопустимо.

Предложеният индиректен отговор на този въпрос не може да бъде приет, освен по изложените по-горе съображения, но и по същество.

Известно е, че стенографските протоколи от заседанията на Народното събрание са доказателство за фактите, отразени в тях относно кворума, начина на гласуване и мнозинството при гласуване. Оспорването на обстоятелствата, отразени в тях, вече навлиза в сферата на отношения, регулирани с Правилника за организацията на Народното събрание (ПОНС), конто не са предмет на конституционното правораздаване. Практиката на Конституционния съд по този въпрос е многобройна и постоянна. Не е в полза на стабилността на законодателството като цяло да се възприема друго разрешение и се промени тази практика, дори да се съглежда в това по-голяма прецизност при проверката за конституционосъбразност на законите.

Фактът, че с тълкувателното си решение по настоящото дело - в п. 1 и п. 2, Конституционният съд е направил категоричен извод, че с гласуването с чужди карти народният представител нарушава конституционно закрепен принцип за работа на Народното събрание е достатъчен, за да се задължи всеки депутат да спазва посоченото поведение. Неспазването на предписаното поведение ще бъде вече укоримо не само в морален аспект, а в противоречие с решение на Конституционния съд.

Контролът обаче спрямо поведението на депутатите е предоставен на ръководството на Народното събрание. В разпоредбите на чл. 116, т. 3 и чл. 117, ал. 1, т. 3 ПОДНС са предвидени дисциплинарни мерки за гласуване с чужди карти веднъж и при повторност, които се налагат от председателя на НС. Да се приеме, че Конституционният съд при всяко искане за противоконституционност на законова разпоредба може да проверява кой народен представител гласува с чужда карта не само при приемане на закони, но и при регистрацията за установяване на кворума, означава да се възложи на него да упражнява контрол спрямо поведението на народните представители - функция, която не му е възложена от Конституцията.

Освен това и не второстепенно по значение е съображението, че допускането на други доказателства, които да оборят фактите, установени със стенографските протоколи на НС, би създало правна несигурност и непредсказуемост на бъдещето на всеки влязъл в сила закон, който може да се оспорва неограничено във времето пред Конституционния съд относно процедурата по приемането му.

С оглед изложените съображения авторът на становището счита, че не следва да се променя възприетата от КС позиция, че нарушенията на Правилника за организацията и дейността на НС подлежат на конституционна проверка само когато могат да се свържат със съдържанието на конституционни разпоредби. Неупражняването на процедурата по проверка на проведеното гласуване от страна на опозицията според разпоредби на ПОНС не е основание тази проверка да се направи от Конституционния съд.



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки