ДО
КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
СОФИЯ

ИСКАНЕ
от група народни представители за тълкуване на чл. 73 от Конституцията на Република България

По чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията

Уважаеми конституционни съдии,
Съгласно чл. 73 от Конституцията “Организацията и дейността на Народното събрание се осъществява въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него”. Всяко Народно събрание в началото на своята дейност приема Правилник за организацията и дейността си (ПОДНС), като сегашното 41-о НС е приел своя правилник, обнародван в ДВ бр. 58/27.07.2009 г. (с последващи изменения и допълнения). Това е традиция в българското конституционно право (чл. 94 от Търновската конституция; чл. 20, ал. 2 от Конституцията от 1947 г.; чл. 75 от Конституцията от 1971 г.). Безспорно в правната доктрина е, че ПОДНС е източник на конституционното право, като доразвива някои конституционни норми и заедно с това установява някои нови правила за поведение, които имат държавно-правен характер.
На 14.01.2010 г. в ЕС беше изпратено становище на Министерството на правосъдието относно “казуса Румяна Желева”, който засяга правната същност на Правилника на НС, приет въз основа на чл. 73 от Конституцията. Всъщност това е становище не само на Министерство на правосъдието, но и на Правителството. В становището се казва, че “такова ограничение съществува единствено по силата на приетите от Народното събрание правилници, които уреждат вътрешната организация и дейност на Народното събрание... актовете, които приема Народното събрание са закони, решения, декларации, обръщения, така че не може да се извърша приравняване между актове с различна правна природа, каквито са законът и правилникът...”. От становището на Министерството на правосъдието респ. правителството, излиза, че ПОДНС не е нормативен акт, че той няма задължителна сила и се отнася единствено до “вътрешната организация на НС”.
Това е фундаментален въпрос за функционирането на държавата, което налага Конституционния съд с тълкувателно решение да въведе безспорност относно правната характеристика на ПОДНС.
Съгласно чл. 86 от Конституцията “Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения”, като “законите и решенията са задължителни за всички държавни органи, организации и гражданите”. Правилникът не е посочен в чл. 86 от Конституцията, а в чл. 73 от Конституцията, но и той е “задължителен за всички държавни органи, организации и гражданите”. От тази гледна точка правилникът се приравнява на закон.
Правилникът няма единствено значение за “вътрешната организация и дейността на Народното събрание”, както се твърди в становището на Министерството на правосъдието. Той регулира отношенията между парламент и правителство (и неговите членове), прим. във връзка с парламентарния контрол (чл. 82-98 ПОДНС); исканията за “доверие” или “недоверие” на МС (чл. 95-98 ПОДНС); контрола по въпросите на ЕС (чл. 103 и сл. ПОДНС); задълженията на държавните органи и гражданите да предоставят необходимите сведения (Чл. 99-102 ПОДНС); комисиите за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика и Комисията за контрол на Държавната агенция “Национална сигурност” имат правомощия далеч надхвърлящи вътрешната организация на НС (чл. 18 , ал. 2, т. 15 и ал. 6 ПОДНС). Има още десетки норми от ПОДНС, които регламентират отношенията между парламент, неговите органи и народни представители с другите органи на държавна власт, организации и гражданите, които са субекти на тези правоотношения. Тези правоотношения се регулират от императивните норми на ПОДНС, приет въз основа на чл. 73 от Конституцията.

Уважаеми Конституционни съдии,
Моля на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията да постановите решение, с което да дадете задължително тълкуване на чл. 73 от Конституцията относно правната характеристика и задължителната сила на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Този правилник има ли “силата на закон” по смисъла на чл. 86, ал. 2 от Конституцията?
Моля като заинтересувани страни да бъдат конституирани Министерския съвет, Министерството на правосъдието, Главния прокурор и парламентарните групи в 41-то Народно събрание.

Прилагаме:
Становище на Министерството на правосъдието относно отправените критики за конфликта на интереси при изслушването на г-жа Р. Желева като кандидат за комисар пред европейския парламент на 12 януари 2010 г.

Народни представители:     
...............

СТАНОВИЩЕ
НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО
ОТНОСНО ОТПРАВЕНИТЕ КРИТИКИ ЗА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ ПРИ ИЗСЛУШВАНЕТО НА Г-ЖА РУМЯНА ЖЕЛЕВА КАТО КАНДИДАТ ЗА КОМИСАР ПРЕД ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ НА 12 ЯНУАРИ 2010 ГОДИНА

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Дружеството “Глобал консулт” ЕООД със седалище и адрес на управление Бургас, ул. “Демокрация” № 82, вх. 1, ет. 1 е регистрирано с решение от 16.11.1998 г. по ф.д. № 3475/1998 г. по описа на Бургаския окръжен съд с предмет на дейност: правни и счетоводни консултации и услуги, консултации по приватизационни сделки, маркетингови и пазарни проучвания, данъчни и финансови консултации, консултации по инвестиционна политика на търговски дружества и други. Дружеството е с капитал от 5000 лева и се учредява без срок. Собственик и управител на дружеството е Румяна Русева Желева.
Румяна Желева е встъпила в длъжност като член на Европейския парламент на 23.05.2007 г. Към датата на встъпване в длъжност е подала декларация пред Сметната палата по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, регистрирана с вх. № В792/05.08.2007 г. В тази декларация е посочила 100% собственост върху дружеството “Глобал Консулт” ООД със седалище и адрес на управление Бургас /погрешно е написано ООД/.
За периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г., в качеството си на член на Европейския парламент, Румяна Желева е подала декларация по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, регистрирани в Сметната палата с вх. № Г3956/30.04.2008 г. В тази декларация отново е отразила собствеността си в дружеството “Глобал Консулт” ЕООД Бургас.
За периода 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г., в качеството си на член на Европейския парламент, Румяна Желева е подала декларация по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, регистрирани в Сметната палата с вх. № Г3494/30.04.2009 г. В тази декларация не е отразила собственост върху дружеството “Глобал Консулт” ЕООД Бургас, тъй като имуществото вече е било декларирано и не е имало промяна в обстоятелствата за съответния период. Съгласно чл. 41, ал. 4 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, (ал. 4 - нова - ДВ, бр. 38 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.), когато няма промяна в обстоятелствата, подлежащи на деклариране по чл. 3, не се подава декларация по ал. 1, т. 2, за което се уведомява писмено председателят на Сметната палата в срок до 30 април на текущата година.
На 09.04.2009 г., с писмени договори, с нотариална заверка на подписите, Румяна Желева е прехвърлила собствеността върху дружеството на други две лица - Ивета Кирилова Колева и Светослав Неделчев Донев. Промяната в собствеността е вписана в търговския регистър на Агенцията по вписванията на 22 април 2009 г.
С решение на Народното събрание от 27 юли 2009 г. Румяна Желева е избрана за министър на външните работи на Република България.
На 30.07.2009 г., в качеството си на министър на външните работи, Румяна Желева е подала декларация по чл. 12, т. 2 във връзка с чл. 14 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, в която е посочила собственост върху “Глобал Консулт” ЕООД Бургас в графа “участие в търговски дружества 12 месеца преди заемане на длъжността..”, с което е изпълнила изискването на закона.

ПРАВНИ ИЗВОДИ
Съгласно чл. 2 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България статусът на член на Европейския парламент е несъвместим със:
1. народен представител в национален парламент;
2. член на правителство на държава - членка на Европейския съюз;
3. член на Комисията на Европейските общности;
4. съдия, генерален адвокат или секретар на Съда на Европейските общности, съответно на Първоинстанционния съд на Европейските общности;
5. член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка;
6. член на Сметната палата на Европейските общности;
7. Европейски омбудсман;
8. член на Икономическия и социален комитет на Европейската общност и на Европейската общност за атомна енергия;
9. член на комитети или други органи, учредени въз основа на Договорите за създаване на Европейската общност и на Европейската общност за атомна енергия, с цел да управляват фондовете на Европейските общности или с оглед изпълнението на постоянни административни задължения;
10. член на Съвета на директорите, на Управителния комитет или служител на Европейската инвестиционна банка;
11. представител или служител на институция на Европейските общности или на други специализирани звена към Европейските общности или на Европейската инвестиционна банка;
12. изпълняването на друга служба или извършването на дейност, която според закон е несъвместима с положението на народен представител.
Извършването на дейност като търговец може да се обсъжда като несъвместимост с оглед положението на член на Европейския парламент единствено с оглед разпоредбата на чл. 2, т. 12 от закона, при която забраната за извършване на определени дейности за народни представители в националния парламент представлява забрана за извършването на същите дейности от лица, членове на Европейския парламент. Несъвместимостта като правно понятие е вид ограничение за заемането на служби или извършването на дейности от лица с определен статут, с което се предотвратява възможността за външно въздействие върху тях. Освен в разпоредби от Конституцията на Република България, уреждащи правното положение на народните представители, членовете на Министерския съвет и съдиите в Конституционния съд, институтът на несъвместимостта е възпроизведен в нормите на някои специални закони.
Съгласно чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител.
В българската нормативна система обаче няма разпоредба, създадена със закон, която да предвижда ограничение за едновременното извършване на търговска дейност и дейност като народен представител. Такова ограничение съществува единствено по силата на приетите от Народното събрание правилници, които уреждат вътрешната организация и дейността на народното събрание. Съгласно чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание /в сила от 27.07.2009 г./ народният представител няма право да участва в управителни или надзорни органи на търговски дружества и кооперации. Норма с аналогично съдържание е съществувала и в отменения Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, в сила за времето от 25.08.2005 г. до 27.07.2009 г.
Съгласно чл. 73 от Конституцията на Република България, организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него. По изричната уредба на Конституцията, актовете, които приема Народното събрание, са закони, решения, декларации и обръщения, така че не може да се извършва приравняване между актове с различна правна природа, каквито са законът и правилникът, и да се приеме, че нормативни разпоредби, въвеждащи ограничения за народните представители по силата на правилник на Народното събрание, се отнасят и за членовете на Европейския парламент, избрани от Република България.
С приемането на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, (в сила от 01.01.2009 г., обн. ДВ, бр. 94 от 31 октомври 2008 г.) се създава нормата на чл. 5, с която се въвежда обща забрана за лицата, заемащи публична длъжност (в това число са народните представители, с чийто статут може да се сравнява статутът на член на Европейския парламент). Съгласно чл. 5 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, лице, заемащо публична длъжност, не може да заема друга длъжност или да извършва дейност, която съгласно Конституцията или специален закон е несъвместима с неговото положение.
При положение, че отсъства конституционна норма или съответна норма на специален закон, за периода, през който е била член на Европейския парламент, Румяна Желева не е била в положение на несъвместимост спрямо положението на народен представител по националното законодателство в нарушение на общата забрана по чл. 5 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
При известните факти няма данни за конфликт на интереси, въвеждащи конкретни забрани за публични длъжности, както са предвидени в специалните норми на чл. 6 - 11 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
Като член на Европейския парламент г-жа Румяна Желева не е била длъжна да подава декларации по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, но въпреки това е оповестила имущественото си състояние. Както гласи чл. 1 от закона, предмет на този закон е създаването на публичен регистър и декларирането на имущество, доходи и разходи на лицата, заемащи висши държавни длъжности в Република България. Длъжността на Румяна Желева не е сред посочените в чл. 2, ал. 1 длъжности, за които се декларира имуществено състояние.
В заключение може да се направи извод, че няма нарушения на специалното законодателство на Република България по отношение на несъвместимост и конфликт на интереси, допуснати от министъра на външните работи г-жа Румяна Желева.

Заместник-министър на правосъдието:      
Жанета Петрова



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки