Особено мнение
на съдията Евгени Танчев по к.д. № 8 от 2005 г.

Подписах решението с особено мнение, тъй като не споделям мотивите и диспозитива по т. 1.
Решенията на Конституционния съд имат ефект еrga omnes за разлика от действието inter partes със сила на пресъдено нещо на актовете на останалите съдилища. Именно, поради това в контекста на абстрактния, последващ, специализиран и концентриран конституционен контрол конституционните юрисдикции в Европа и по света обосновават решенията си преди всичко върху началата на правовата държава и конституционализма.
В решението по настоящото дело, мнозинството напълно неоправдано пренебрегва класически азбучни положения на конституционната доктрина, утвърдени и доказани в многовековния опит на либералния конституционализъм.
Логиката на решението би следвало да се основава на конституционно правната методология, а не на календарни доводи или презумпции за злия нрав, користните цели и вродения стремеж за злоупотреба с властта на изборните служители в условията на демокрацията доколкото чрез временното осъществяване на управленски функции до избирането на приемници на съдиите и кметовете не се цели преодоляване на ограниченията на принципа на сменяемостта определени със мандата и възможността за преизбиране.
Тълкуването на предписанията на основния закон на републиката от 1991 г. следва да бъде подчинено на принципите на конституционната доктрина и установените световни стандарти в демократичния конституционализъм, а по-конкретно за отношението на приемствеността във властта към гражданската свобода. Както може би най-точно още Б. Констан отбелязва границите на конституционната материя се определят в отношението между властта и свободата. Като гаранция за свободата съдържанието и смисъла на конституциите се определя в контекста на гражданската свобода. Конституционно е всичко, което се отнася до основните права на гражданите, които са фундамент на свободата и са основание за легитимността на конституционното правосъдие.
Временното осъществяване на пълномощия до избиране на приемник не е насочено към преодоляване на демократичния принцип за ротация. То предотвратява междувластието като осигурява успешното функциониране на държавните органи в защита на гражданската свобода и следва да бъде признато за съответстващо на замисъла на учредителната власт, която Конституционният съд е призван да разкрие чрез тълкувателното си правомощие по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията. В този смисъл временното заместване е предназначено да гарантира континюитета при осъществяване на публичните функции на учредените власти и като изключи интеррегнума да осигури ефективни гаранции за гражданската свобода. Наред с това всяко възлагане на осъществяването на публичната функция на друго лице, което не е било избрано или назначено с оглед на мандата, който временно му е делегиран поставя въпроса за основанията, от които то черпи пълномощията си и при това в пълен обем осъществява правомощия на съответния държавен орган.
Следователно, осъществяването на публичната функция след изтичане на мандата и до избора на приемник гарантира свободата на гражданите в много по-голяма степен отколкото заместването на титуляра на съответната длъжност от лице, което не е било избрано или назначено за осъществяване на пълномощията на дадения орган. В още по-голяма степен това се отнася до самия Конституционен съд и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за Конституционния съд. До избирането на нови съдии автоматичното прекратяване на мандата на членовете на Конституционния съд поставя самия съд като колективен орган в невъзможност да функционира, тъй като неговия състав е непопълнен и той самият до избирането на нови съдии би бил нередовен и нелегитимен.

Съдия Евгени Танчев



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки