С Т А Н О В И Щ Е

 на ГЕОРГИ АНГЕЛОВ

по к. д. № 8/2017 г.

 

            Споделям резултата за допустимост на оспорването, но по мотиви,  различни от изложените.

            Препоръката в тях към председателя на Народното събрание (каквато Конституционният съд не е оправомощен да прави) да обнародва оспореното решение, цели избягването на основния въпрос, на който мотивите към определението не отговарят и който е: подлежат ли на конституционен контрол необнародваните решения на парламента.

            1. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Конституцията, Конституционният съд е оправомощен да се произнася по искания за установяване на противоконституционност и на другите, извън законите, актове на парламента. Решенията са сред тези други актове.

            2. Чл. 149, ал. 2 от Конституцията забранява  да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд със закон. Смисълът на забраната е обикновеният законодател, чиито актове подлежат на конституционен контрол, да не може да разширява или да стеснява обхвата на контрола, установен от учредителната власт.

            3. Според чл. 17, ал. 2 от Закона за Конституционен съд (ЗКС), исканията за обявяване на неконституционност на законите и актовете по чл. 12, ал. 1, т. 2 от закона, сред които са и решенията на парламента, могат да се предявяват от деня на обнародването им.

            4. Обнародването на решенията, независимо дали са нормативни или не, е задължително по силата на чл. 5, ал. 5, чл. 77, ал. 1, т. 5 и чл. 88, ал. 3 от Конституцията.

            а. При нормативните актове обнародването е част от фактическия състав на акта – чл. 5, ал. 2, изр. 2 от основния закон, без което съставът не е завършен. Действието на обнародването тук е конститутивно.

            б. Ненормативните решения действат от момента на приемането си -  аргумент за обратното от чл. 5, ал. 5 от Конституцията. Действието на обнародването при тях е декларативно.

5. Актовете на президента пък, които също са сред подлежащите на контрол за конституционосъобразност по чл. 12, ал. 1, т. 2 във връзка с 17, ал. 2 ЗКС, изобщо не подлежат на обнародване. Те също действат от момента на издаването си.

            6. Условието (процесуалната предпоставка) на чл. 17, ал. 2 от ЗКС оспорването да следва обнародването на оспорения акт, следователно, отнема правомощията на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията за контрол върху всички необнародвани, но действащи актове на парламента, както и изцяло върху актовете на президента. Четен буквално, текстът на закона е в несъответствие със забраната на чл. 149, ал. 2 от Конституцията.

            7. Налага се, поради това, чл. 17, ал. 2 от ЗКС да бъде тълкуван стеснително. Изискването в него актът да е обнародван, за да може да бъде оспорен, важи единствено за актовете, за чието действие обнародването е условие, т. е. само за нормативните актове. За необнародваните ненормативни актове на Народното събрание, както и за актовете на президента това изискване не се прилага. Те могат да се оспорват от момента на тяхното приемане, респ. издаване.

Само при такова конформно тълкуване чл. 17, ал. 2 ЗКС  и чл. 149, ал. 2 от Конституцията са съвместими. Буквалното (граматическо) тълкуване би значело контролираната от Конституционния съд законодателна власт да може да отнема контрола за конституционосъобразност върху действащи свои актове чрез необнародването им, както и изначално да се изключи контрола върху актовете на президента.

                                                                       СЪДИЯ:      

 

                                                                                  /Г. АНГЕЛОВ/



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки