Справки
Търси
Резултати

Съдия: Надежда Джелепова

от: 5.12.2019 г.

Описание: Относно искането за установяване на противоконституционност и несъответствие с чл. 1, изр. 2 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с чл. 17, пар. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека на чл. 39б, ал. 1, т. 1 в частта „или обект с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията“ от Закона за държавната собственост. Принудителното отчуждаване на частна собственост по Закона за държавната собственост може да бъде предприето при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план, който предвижда изграждане на някои от обектите, изрично описани в чл. 205, т. 1-5 ЗУТ, независимо от това дали са обявени за „национални“ по смисъла на Закона за държавната собственост или за такива „с национално значение“ по смисъла на Закона за устройство на територията, защото всички те са обекти – публична собственост на държавата и са предназначени да задоволяват публични нужди. Частично оспорената от президента разпоредба на чл. 39б, ал. 1 ЗДС урежда реда и предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта за отчуждаване. Тя не въвежда условия за принудително отчуждаване на частна собственост в несъответствие с чл. 17, ал. 5 от Конституцията. Конституционният съд намира, че оспореният израз от чл. 39б, ал. 1, т. 1, който съдържа едно от основанията за предварително изпълнение на акта за отчуждаване, следва да се разглежда в цялостния контекст на правната норма, а не отделно, както е направено в искането. Посочената разпоредба предвижда предварително изпълнение на акта за отчуждаване на двете категории обекти – национални и такива с национално значение, предвидени с подробния устройствен план, за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, като и тук критерият е наличието на особено важен държавен интерес, който съответства на чл. 17, ал. 5 от Конституцията за наличие на държавни нужди. Оспорената уредба в чл. 39б, ал. 1, т. 1 ЗДС относно обектите с национално значение е в пълно съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, защото предварителното изпълнение се допуска само от независим съд при ясно и конкретно определени в закона предпоставки и при установена въз основа на закон държавна нужда. Налице е гарантирана от закона защита на правата на собствениците на отчуждени имоти, с което е осигурено съответствие между използваните средства и преследваната цел. Другите два акта, по отношение на които се твърди несъответствие – чл. 17, пар. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека и чл. 17 от Хартата на основаните права на Европейския съюз, също допускат отнемането на собствеността в обществена полза в предвидените със закон случаи и при посочените в него конкретни условия и при справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Правилата на принудителното отчуждаване и на допускането на предварително изпълнение на акта за отчуждаване, както за национален обект, така и за обект с национално значение, са уредени по еднакъв начин, като държавната нужда е предварително определена с влязъл в сила подробен устройствен план, предварително е заплатено справедливо обезщетение в размер на пазарната цена на отчуждения имот с предвидена възможност за съдебно оспорване, предварително е внесена гаранция за евентуалното увеличение на обезщетението и за причинени от предварителното изпълнение вреди. Относно искането за установяване на противоконституционност на чл. 42а, ал. 3 ЗДС. Конституционният съд е постоянен в практиката си, че в съответствие с чл. 4, ал. 1 от Конституцията, всяко изключение от приетите със законите общи правила трябва да бъде точно, ясно и недвусмислено формулирано. Приетото с чл. 42а, ал. 3 ЗДС изключение от изключението не отговаря на тези условия. Редакцията на разпоредбата е неясна до степен на неразбираемост, което поставя под съмнение възможността ù да регулира обществените отношения, за които се отнася. Налице е двусмислие и непрецизност в изказа, което неминуемо ще доведе до противоречие при приложението на закона, както и до различна съдебна практика.



Съдия: Мариана Карагьозова-Финкова

от: 15.11.2019 г.

Описание:



Съдия: Атанас Семов

от: 8.10.2019 г.


Съдия: Красимир Влахов

от: 8.10.2019 г.


Съдии: Гроздан Илиев, Павлина Панова, Таня Райковска

от: 8.10.2019 г.


Съдия: Таня Райковска

от: 17.9.2019 г.

Описание: В правовата държава мерило за моралната непригодност да се изпълнява държавната служба по предписания от Конституцията начин – съобразно волята и интересите на нацията, е влязлата в сила присъда за извършено престъпление. Доколкото съществува обществена потребност от пълна неопетненост на държавната служба, Конституционният съд не отрича принципно подход, при който достъпът до държавна служба се прегражда и преди осъждането. Въпросът е за мярата, защото всяко ограничаване на правото на труд, без да е постигната достатъчно висока степен на сигурност, че лицето е неспособно да се ръководи от „волята и интересите“ на нацията, посяга върху сърцевината на това право. Същественият конституционноправен проблем се свежда до това, че оспорената уредба поставя знак за равенство между ограничението, налагано в резултат на осъждане, и това, възникващо следствие на само образувано, но неприключило наказателно производство. И в двата случая възникващите за засегнатите лица правни последици са едни и същи, без да е налице конституционно оправдано основание за това. Отсъства всякаква възможност за преразглеждане на случая при промяна на релевантните обстоятелства по чл. 10, ал. 1, изречение второ ЗМ, включително при постановяване на оправдателна присъда или прекратяване на наказателното производство и законът не гарантира връщането на митническия служител на заеманата до прекратяване на служебното правоотношение длъжност. Ограничението е непропорционално, защото целите на закона могат да бъдат успешно и ефективно постигнати и без него.



Съдия: Павлина Панова

от: 17.9.2019 г.

Описание: Допуска до разглеждане по същество искането на състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 142, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (обн. – ДВ, бр. 30/11.04.2006 г.; посл. изм. и доп., бр. 77/18.09.2018 г.). Отклонява искането на състав на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на чл. 229, ал. 1, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс (обн. – ДВ, бр. 59/20.07.2007 г.; посл. изм. и доп., бр. 38/10.05.2019 г.), приложим на основание чл. 144 АПК, и прекратява производството в тази му част.



Съдия: Борис Велчев

от: 17.9.2019 г.

Описание: ДОПУСКА за разглеждане по същество искането на пленума на Върховния административен съд за даване на задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, във връзка с отговор на въпросите: 1. „Какво е действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2 изр. трето от Конституцията на Република България?“; 2. „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен ненормативен правен акт решение на Народното събрание (НС) или указ на президента?“ и 3. „При какви условия се проявява възстановителното действие на решение на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ?“.



Съдия: Георги Ангелов

от: 17.9.2019 г.

Описание: Допуска до разглеждане по същество искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на: 1) чл. 21, чл. 23, ал. 1, т. 4, чл. 24, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“, чл. 29, ал. 2, т. 1 и 2 в частта „и т. 4“, както и на чл. 34, ал. 4 в частта „юридическите лица и едноличните търговци“ от Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 1.04.2005 г., посл. изм. и доп., бр. 60 от 30.07.2019 г.); 2) чл. 162, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 относно думите „юридически лица и еднолични търговци“, чл. 168, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“ и чл. 169, ал. 1 относно изразите „или юридическо“ и „или едноличен търговец“ от Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 5.03.2014 г., посл. изм., бр. 61 от 2.08.2019 г.).



Съдии: Анастас Анастасов, Гроздан Илиев

от: 17.9.2019 г.


Съдии: Анастас Анастасов, Гроздан Илиев

от: 17.9.2019 г.


Съдия: Филип Димитров

от: 18.7.2019 г.

Описание: Искането за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.58, ал.1 ИК се отхвърля поради непостигане на изискуемото от чл.151, ал.1 от Конституцията мнозинство. Част от съдиите приемат, че изключените от обсега на съдебното обжалване актове на ЦИК имат чисто техническо приложение и обжалването им би открило само възможност за шиканиране с цел забавяне на процеса и нарушаване на сроковете или поради естеството си няма как или няма смисъл да бъдат обжалвани. Когато става дума за точно определени по вид актове, изричното посочване в негативен смисъл е напълно равносилно на изрично позитивно посочване. Останалите съдии считат, че непосочването изрично на решенията на ЦИК, които не подлежат на съдебен контрол, противоречи на чл.120, ал.2, чл.6, ал.1, чл.56, чл.4, ал.1 и чл.8 от Конституцията. Разпоредбите на чл.73, ал.1, чл.88, ал.1 и чл.201, ал.1 от ИК, които променят установената подсъдност при оспорване на актовете на районните и окръжните избирателни комисии са в съответствие с Конституцията. Извън задължителния обхват на чл.125, ал.2 от Конституцията, който включва актовете, чиято законност подлежи на проверка от Върховния административен съд, законодателят има правото да определи друга подсъдност при възникнали правни спорове. Не може да се приеме, че по-ниският по степен съд дава по-малки гаранции за правата на жалбоподателите и че съдебната йерархия е йерархия на защитата на правата на правните субекти. Решенията на съдилищата са обжалваеми пред по-висшестоящ съд не поради постулирана некомпетентност, а поради необходимостта да съществува и последващ контрол, при който достойнствата на едно решение могат спокойно да бъдат преценени от неангажиран с предходното решение съд. Йерархията на съдилищата, дори и да отразява различно ниво на опит или изява на индивидуалните носители на съдебната власт, не намалява властническите правомощия на по-нискостоящия съд да разрешава спорове. По тази причина подсъдността е въпрос на практическо решение, а не на решение, обусловено от конституционни права. Разпоредбите на чл.53, ал.5, чл.70, ал.5 и чл.85, ал.5 от ИК, които предвиждат абсолютно мнозинство за приемане на решения от избирателните комисии след отмяна на първоначално тяхно решение за отхвърляне, не противоречат на принципа на правовата държава. Смисълът им е да се предотврати блокирането на процедурата за вземане на решения от ЦИК от малцинството нейни членове. Приемането, че наличието на политически убеждения само по себе си изключва точното и почтено прилагане на закона, накърнява възможността за отговорно, респ. ефективно действие на която и да била държавна институция.



Съдия: Надежда Джелепова

от: 2.7.2019 г.


Съдия: Таня Райковска

от: 2.7.2019 г.


Съдия: Мариана Карагьозова-Финкова

от: 18.6.2019 г.


Съдия: Филип Димитров

от: 28.5.2019 г.


Съдии: Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Константин Пенчев, Надежда Джелепова, Таня Райковска

от: 9.5.2019 г.


Съдия: Надежда Джелепова

от: 9.5.2019 г.

Описание: Разпоредбата на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 13 март 2018 г.), чието обявяване за противоконституционна се иска, е изменена със Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет от 44-то Народно събрание на 5 април 2019 година (обн., ДВ, бр. 33 от 19 април 2019 г.), като в края й е добавено: „като кредиторите се вписват служебно в списъка по чл. 64, ал. 1“. Конституционният съд намира, че промяната на § 8 ПЗР на ЗИДЗБН изисква производството по к.д. № 11/2018 година да бъде прекратено. Съдът е бил сезиран с разпоредба, която вече не съществува. Разглеждането на така изменената разпоредба означава съдът да се самосезира, което е недопустимо.



Съдия: Константин Пенчев

от: 9.5.2019 г.


Съдия: Гроздан Илиев

от: 9.5.2019 г.



Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки