Справки
Търси
Резултати

Съдия: Мариана Карагьозова-Финкова

от: 8.11.2018 г.


Съдия: Таня Райковска

от: 8.11.2018 г.


Съдия: Борис Велчев

от: 6.11.2018 г.

Описание: Предпоставката „очевидна неправилност” е бланкетно формулирано правно понятие, чието попълване с точно и ясно съдържание е правно възможно чрез съществуващите методи на тълкуване. В дейността си по осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, ВКС е призван да разкрие правния смисъл на законовия критерий „очевидна неправилност”, като приложи утвърдените методи на тълкуване и осигури съчетанието между обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор. Чрез изричната уредба на „очевидната неправилност“ като предпоставка за селекция на касационните жалби законодателят е разширил приложното поле на касационното обжалване на въззивните актове, прибавяйки към вече съществуващите предпоставки още основания за неговата допустимост, при това изрично регламентирани като самостоятелни и необвързани от наличието на предпоставките по ал. 1 на чл. 280 ГПК. Разширяването на предпоставките за упражняване правото на достъп до върховната съдебна инстанция чрез регламентацията на нови самостоятелни основания по чл. 280, ал. 2 ГПК е в съответствие с конституционно гарантираното право на защита на правните субекти във всички стадии на производството и с конституционното правомощие на съдебната власт да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Уреденият в ГПК селективен достъп до касационен контрол не противоречи и на чл. 119, ал. 1 от Конституцията, тъй като касационната фаза на съдебното производство по граждански дела не е издигната в конституционен императив. Достъпът до касационно обжалване може да бъде преценяван от върховната съдебна инстанция, като компетентен в производството по преценка на предпоставките за допускане до касация е именно Върховният касационен съд.



Съдии: Анастас Анастасов, Кети Маркова, Таня Райковска, Цанка Цанкова

от: 6.11.2018 г.

Описание: Особено мнение на съдиите Цанка Цанкова, Кети Маркова, Анастас Анастасов и Таня Райковска по к. д. № 10/2018 г.



Съдия: Гроздан Илиев

от: 6.11.2018 г.

Описание: Народното събрание като висш конституционно установен държавен орган се ползва с автономия. Тя се гарантира чрез предоставеното на парламента от конституционния законодател право да приема правилата на своята организация и дейност и да решава въпросите относно своето управление. Правилникът има задължителна правна сила за Народното събрание и народните представители и има нормативен ранг на закон. Конституционният законодател използва термина „мандат“ единствено по отношение на държавните органи. Председателят и заместник – председателите на НС не са държавни органи от категорията на обхванатите от установената конституционна система, а вътрешни органи на парламента. При предсрочно освобождаване на поста заместник – председателя на Народното събрание поради системно превишаване на правата системността не се свежда единствено до количествено измерение. Заместник – председателят на Народното събрание има по – високи задължения за опазване на авторитета на парламента, поради което носи и допълнителна отговорност.



Съдии: Борис Велчев, Гроздан Илиев, Таня Райковска, Цанка Цанкова

от: 6.11.2018 г.


от: 9.10.2018 г.

Описание: определение по допустимост



от: 9.10.2018 г.

Описание: определение по допустимост и за присъединяване на к.д. №13/2018 г. към к.д. №12/2018 г. за съвместно разглеждане и решаване



от: 9.10.2018 г.

Описание: определение по допустимост и за присъединяване на к.д. №14/2018 г. към к.д. №12/2018 г. за съвместно разглеждане и решаване



Съдии: Борис Велчев, Цанка Цанкова

от: 9.10.2018 г.


Съдия: Кети Маркова

от: 9.10.2018 г.

Описание: Особено мнение на съдия Кети Маркова по к.д. № 12/2017 г.



Съдия: Румен Ненков

от: 9.10.2018 г.

Описание: Особено мнение на съдия Румен Ненков по к.д. № 12/2017 г.



Съдия: Гроздан Илиев

от: 9.10.2018 г.

Описание: Особено мнение на съдия Гроздан Илиев



Съдия: Кети Маркова

от: 27.7.2018 г.


Съдия: Анастас Анастасов

от: 27.7.2018 г.


Съдии: Георги Ангелов, Румен Ненков

от: 27.7.2018 г.

Описание: Особено мнение на съдиите Румен Ненков и Георги Ангелов



Съдия: Константин Пенчев

от: 27.7.2018 г.

Описание: Особено мнение на съдия Константин Пенчев



Съдия: Филип Димитров

от: 27.7.2018 г.

Описание: Особено мнение на съдия Филип Димитров



Съдия: Стефка Стоева

от: 27.7.2018 г.

Описание: Особено мнение на съдия Стефка Стоева по к.д. № 1/2018 г.



Съдия: Филип Димитров

от: 3.7.2018 г.

Описание: Решението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) създава пределна цена, т.е. ограничение за предложителя да договаря с потребителя по-висока цена. Това ограничение възниква преди да бъде направена офертата до потребителя. С оглед на това не може да се поддържа, че обсъжданото решение на КЕВР – административен акт, който тя е надлежно овластена да издаде – би могло да засегне правата на неограничен кръг лица. В Решение № 21/26.10.95 г. по к. д. № 18/95 г. Конституционният съд е приел, че „Законовата или доктринална квалификация на един административен акт като нормативен, индивидуален или общ, вътрешноведомствен или външен не може да бъде конституционен критерий и не изключва този акт ex constitutione от кръга на съдебно обжалваемите актове.“ (т.4) В същото решение съдът е приел, че: „Преценката дали един административен акт нарушава или застрашава права или законни интереси на граждани и/или юридически лица, може да бъде извършена само от компетентния съд, след изясняване на конкретните обстоятелства и тълкуване на конкретния административен акт.“ (т.7). С посочената в чл.36а, ал.2 от Закона за енергетиката квалификация „индивидуален административен акт“ не се засягат пряко права и свободи на гражданите и конкретно тези по чл. 56 и чл. 120 от Конституцията. От тази гледна точка няма противоречие и с разпоредбата на чл. 4 от Конституцията и по отношение на тях искането е неоснователно. В случая, Конституционният съд не установи наличието на други основания, които да попадат в границите на чл. 150, ал. 3 от Конституцията, поради което искането на омбудсмана следва да бъде отхвърлено. Извън предмета на произнасяне по настоящето решение остават основанията, които не са непосредствено свързани със защитата на правата и свободите на гражданите.




Контакти | Карта на сайта | Полезни връзки