ЗАКОН ЗА ПЕНСИИТЕ
(Обн., Изв., бр. 91 от 12 ноември 1957 г.; попр., бр. 92 от 1957 г.; изм. и доп., бр. 104 от 1959 г., бр. 51 от 1961 г., бр. 105 от 1962 г., бр. 103 от 1964 г., бр. 92 от 1965 г., бр. 25 и 101 от 1966 г., бр. 102 от 1967 г., бр. 59 и 97 от 1969 г., бр. 48 и 63 от 1970 г., бр. 3 и 61 от 1971 г., бр. 36 и 65 от 1972 г., бр. 53 от 1973 г., бр. 34 от 1974 г., бр. 3, 36 и 53 от 1975 г., бр. 2 и 63 от 1976 г., бр. 80 от 1979 г., бр. 90 от 1980 г., бр. 9 от 1981 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 44 и 69 от 1984 г., бр. 70 и 81 от 1985 г., бр. 6 и 46 от 1989 г.; попр., бр. 61 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 99 от 1989 г., бр. 6, 30 и 81 от 1990 г., бр. 12 от 1991 г., бр. 52 от 1992 г.; бр. 64 от 1992 г. - Решение № 11 от 1992 г. по к.д. № 18 от 1992 г.; бр. 85 от 1992 г., бр. 102 от 1993 г.; изм., бр. 49 от 1994 г.; доп., бр. 68 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 104 от 1995 г., бр. 22 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 67 от 1996 г.; изм., бр. 46 от 1997 г.; бр. 89 от 1997 г. - Решение № 12 от 1997 г. по к.д. № 6 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 123 от 1997 г.; изм., бр. 153 от 1998 г., бр. 155 от 1998 г.; изм., бр. 57 от 1999 г., бр. 69 от 03.08.1999 г.)
(Отм., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г.)
Чл. 1. По настоящия закон се отпускат следните пенсии:
а) пенсии за изслужено време и старост;
б) пенсии за инвалидност;
в) (изм., бр. 22 от 15.03.1996 г.) пенсии за особени заслуги и
г) наследствени пенсии.
I. ПЕНСИИ ЗА ИЗСЛУЖЕНО ВРЕМЕ И СТАРОСТ
Чл. 2. (Изм., Изв., бр. 51 от 1961 г., бр. 53 от 1975 г.) Работниците, служителите, земеделските стопани-кооператори, членовете на трудово-производителните кооперации, културните дейци и адвокатите добиват право на пенсия за изслужено време и старост след навършване на трудовия стаж и възраст съобразно определените категории труд:
а) (изм., ДВ, бр. 52 от 1992 г.) I категория: при 15 години трудов стаж и възраст 52 години за мъжете и 47 за жените;
б) (изм., ДВ, бр. 52 от 1992 г.) II категория: при 20 години трудов стаж и възраст 57 за мъжете и 52 за жените;
в) III категория: при 25 години трудов стаж и 60-годишна възраст за мъжете и 20 години трудов стаж и 55-годишна въз раст за жените.
(Ал. 2 доп., ДВ, бр. 53 от 1975 г.; изм., бр. 22 от 1996 г.) Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труда, както и условията, сроковете и реда за признаване на трудовия стаж за пенсиониране.
Чл. 3. (Изм., ДВ, бр. 102 от 1967 г., бр. 61 от 1971 г.) Право на пенсия по условията на благоприятната категория труд се добива при наличност най-малко на две трети от изискуемия се за тази категория трудов стаж.
Чл. 4. Жените, родили и отгледали 5 и повече деца до 8-годишна възраст, се пенсионират при 15 години трудов стаж и възраст за I категория труд 40 години и за II и III категория 45 години.
(Ал. 2 доп., ДВ, бр. 102 от 1967 г.; изм., бр. 22 от 1996 г.) Слепите и инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпването им на работа и военноинвалидите с трайни, невъзвратими и прогресиращи страдания (недъзи), попадащи в I или II група инвалидност, се пенсионират при трудов стаж и възраст, предвидени за I категория труд. Военноинвалидите с телесни недъзи, въз основа на които им е определена III група инвалидност, се пенсионират по условията, предвидени за II категория труд.
Чл. 5. (Отм., бр. 102 от 1967 г.; нов, бр. 12 от 1991 г.; изм., ДВ, бр. 22 от 1996 г.)
(1) Учителите добиват право на пенсия при 25 години учителски трудов стаж и 57-годишна възраст за мъжете и 20 години учителски трудов стаж и 52-годишна възраст за жените.
(2) Пенсията на лицата по ал. 1 се определя при условия, по ред и размер от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт и се изплаща до навършване на изискващата се възраст за III категория труд от учителския пенсионен фонд към Националния осигурителен институт.
(3) Учителите, които са добили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират след навършване на възрастта за III категория труд, получават добавка към пенсията си, определена при условия, по ред и размер от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт. Добавката се изплаща от учителския пенсионен фонд към Националния осигурителен институт за учителски трудов стаж, придобит след 1 януари 1997 г.
Чл. 5а. (Нов, Изв., бр. 104 от 1959 г.; изм., бр. 51 от 1961 г., бр. 102 от 1967 г., бр. 61 от 1971 г.; отм., бр. 12 от 1991 г.).
Чл. 6. (Изм., Изв., бр. 51 от 1961 г., ДВ, бр. 102 от 1967 г., бр. 61 от 1971 г.; изм., бр. 22 от 1996 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 67 от 1996 г.) Военнослужещите при уволнение добиват право на пенсия при 20 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на кадрова военна служба, независимо от възрастта им.
(2) (Изм., ДВ, бр. 67 от 1996 г.) Военнослужещите, прослужили 10 години на длъжности от летателния състав, от водолазния състав и от съставите на подводните съдове, добиват право на пенсия независимо от възрастта, ако са освободени от въоръжените сили поради изтичане срока на договора или поради негодност за военна служба, установена от компетентните здравни органи.
(3) (Нова, ДВ, бр. 68 от 1995 г.) Офицерите и сержантите от Централната служба за борба с организираната престъпност добиват право на пенсия при условията на ал. 1.
Чл. 7. (1) (Изм., Изв., бр. 51 от 1961 г., бр. 102 от 1967 г., бр. 97 от 1969 г., бр. 46 и 99 от 1989 г.; изм., бр. 22 от 1996 г.)
Офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи, Националната следствена служба, Главното управление на местата за лишаване от свобода при Министерството на правосъдието и от Специалната куриерска служба на Комитета по пощи и далекосъобщения при уволнение добиват право на пенсия при 20 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужили като офицери и сержанти в посочените ведомства, независимо от възрастта.
(Ал. 2 изм., ДВ, бр. 102 от 1967 г., бр. 52 от 1992 г.; изм., бр. 22 от 1996 г.) Следователите и помощник-следователите от Националната следствена служба добиват право на пенсия при условията на I категория труд.
Чл. 8. (Ал. 1 изм., ДВ, бр. 52 от 1992 г.) Лицата, които имат възраст - мъжете 65 години и жените 60 години, могат да получат пенсия в намален размер, ако имат най-малко половината от изискуемия се трудов стаж за съответната категория труд.
(Ал. 2 изм., ДВ, бр. 102 от 1967 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 81 от 1985 г., бр. 6 от 1989 г., бр. 52 от 1992 г.) Размерът на пенсията се определя пропорционално на пълните години трудов стаж за съответната категория труд.
Чл. 9. (Отм., ДВ, бр. 102 от 1967 г.; нов, бр. 30 от 1990 г., отм., бр. 52 от 1992 г.)
Чл. 10. (Изм., Изв., бр. 105 от 1962 г., ДВ, бр. 102 от 1967 г., бр. 36 от 1972 г., бр. 81 от 1985 г., бр. 6 от 1989 г.; изм., бр. 22 от 1996 г.)
(1) Пенсиите се определят в размер 55 на сто от средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски.
(2) За трудов стаж над предвидения за съответната категория труд размерът на определената пенсия се увеличава с 2 на сто за всяка пълна година трудов стаж.
(3) Лицата, които имат учителски трудов стаж повече от 31 години за мъжете и 26 години за жените и навършена възраст 57, съответно 52 години, получават увеличение на пенсията си с 3 на сто за всяка година учителски трудов стаж, придобит след навършване на посочената възраст. Това увеличение не може да се получава заедно с увеличението по ал. 2 за един и същ трудов стаж.
Чл. 10а. (Нов, ДВ, бр. 52 от 1992 г.; обявен за противоконституционен с Решение № 11 от 1992 г. по к.д. № 18 от 1992 г., бр. 64 от 1992 г.) За трудов стаж по този закон не се признава времето, през което лицето е работило на ръководна щатна длъжност в органите на партийните организации на Българската комунистическа партия, Отечествен фронт, Димитровския младежки съюз и Съюза на активните борци против фашизма и капитализма..
Чл.11. (Изм., ДВ, бр. 102 от 1967 г.; изм., бр. 22 от 1996 г.)
(1) Размерът на личната пенсия за изслужено време и старост се изчислява от средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години трудов стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и трудовия му стаж след тази дата.
(2) Размерът на личната пенсия за изслужено време и старост на лицата, които са работили като трудоустроени, се изчислява от средномесечното брутно трудово възнаграждение, върху което са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години преди трудоустрояването им до 1 януари 1997 г., ако това е по-благоприятно за тях, и трудовия им стаж след тази дата.
Чл.12. (Изм., Изв., бр. 105 от 1962 г., ДВ, бр. 102 от 1967 г., бр. 97 от 1969 г., бр. 3 от 1975 г.; отм., бр. 22 от 1996 г.).
II. ПЕНСИИ ЗА ИНВАЛИДНОСТ
Чл. 13. (Изм., Изв., бр. 51 от 1961 г., ДВ, бр. 53 от 1975 г.) Работниците, служителите, военнослужещите, служителите от народната милиция, противопожарната защита и строителните войски, земеделските стопани-кооператори, членовете на трудово-производителните кооперации, културните дейци и адвокатите имат право на пенсия за инвалидност, ако са загубили напълно или частично трудоспособността си завинаги или за продължително време.
Пенсията за инвалидност се отпуска ако инвалидността е настъпила по време на работата или не по-късно от 2 години след нейното прекратяване. За някои болести, определени с наредба, този срок може да бъде по-голям. Условието инвалидността да е настъпила през време на работата не се отнася за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпването им на работа.
Чл. 14. Според степента на загубената трудоспособност и с оглед на професията инвалидите се разделят на три групи.
Групата инвалидност се определя от трудово-експертна лекарска комисия въз основа на правилник, утвърден от Министерския съвет.
Чл. 15. Пенсиите за инвалидност биват:
а) за трудова злополука или професионално заболяване;
б) за общо заболяване;
в) гражданскоинвалидни;
г) военноинвалидни.
Чл. 16. Пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионално заболяване се отпускат независимо от продължителността на трудовия стаж.
С правилник, одобрен от Министерския съвет, се определят случаите, които се считат за трудова злополука или професионално заболяване.
Чл. 17. (Доп., ДВ, бр. 102 от 1967 г.; изм., бр. 22 от 1996 г.) Размерът на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионално заболяване се определя в зависимост от групата инвалидност в следните проценти от средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски през последните 12 месеца преди инвалидизирането или преди злополуката, или професионалното заболяване, ако това е по-благоприятно за лицето:
за I група инвалидност - 70 на сто;
за II група инвалидност - 55 на сто;
за III група инвалидност - 35 на сто.
За военнослужещите, пострадали при бойни действия, определеният размер на пенсията се увеличава с 10 на сто.
Чл. 18. (Изм., Изв., бр. 105 от 1962 година, ДВ, бр. 102 от 1967 г., бр. 36 от
1972 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 81 от от 1985 г., бр. 6 от 1989 г., бр. 52 от 1992 г.) Установява се следния минимален размер на пенсията за инвалидност поради трудова злополука или професионално заболяване:
за I група инвалидност - 150 на сто от социалната пенсия,
за II група инвалидност - 140 на сто от социалната пенсия,
за III група инвалидност - 115 на сто от социалната пенсия.
Чл. 19. Пенсии за инвалидност поради общо заболяване се отпускат при следния трудов стаж:
а) до 20-годишна възраст - независимо от продължителността на трудовия стаж;
б) до 25-годишна възраст - при наличието на 3 години трудов стаж;
в) над 25-годишна възраст - при 5 години трудов стаж;
г) на слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа при 5 години трудов стаж, независимо от възрастта.
(Нова ал. 2, ДВ, бр. 102 от 1967 г.) На лицата, следвали във висши или полувисши учебни заведения, изискуемият се трудов стаж по предходната алинея се намалява с толкова време, колкото са следвали в съответното учебно заведение.
(Ал. 3, предишна ал. 2 нова, Изв., бр. 104 от 1959 г., бр. 102 от 1967 г.; отм., бр. 12 от 1991 г.).
Чл. 20. (Ал. 1 изм., ДВ, бр. 102 от 1967 г.; изм., бр. 22 от 1996 г.) Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя в зависимост от групата инвалидност в следните проценти от средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски през последните 12 месеца преди инвалидизирането:
за I група инвалидност - 55 на сто;
за II група инвалидност - 40 на сто;
за III група инвалидност - 25 на сто.
Чл. 21. За инвалиди поради общо заболяване от I и II група инвалидност, в зависимост от продължителността на трудовия им стаж, се установяват следните проценти добавки върху определената пенсия:
при трудов стаж от 10 до 15 години 5%
при трудов стаж от 15 до 20 години 10%
при трудов стаж над 20 години - 15%.
Чл. 21. (Нова ал. 2, ДВ, бр. 102 от 1967 г.) Инвалидите поради общо заболяване, които имат 25 години трудов стаж и 55-годишна възраст за мъжете и 20 години трудов стаж и 50-годишна възраст за жените, получават към пенсията си добавка 25%. Тази добавка не може да се получава заедно с добавката по предходната алинея.
Чл. 22. (Изм., Изв., бр. 105 от 1962 г., бр. 102 от 1967 г., бр. 97 от 1969 г., бр. 36 от 1972 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 81 от 1985 г., бр. 6 от 1989 г., бр. 52 от 1992 г.) Установяват се следните минимални размери на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване:
за I група инвалидност - 140 на сто от социалната пенсия,
за II група инвалидност - 130 на сто от социалната пенсия,
за III група инвалидност - 105 на сто от социалната пенсия.
Чл. 23. (Изм., бр. 22 от 1996 г.) За работници и служители, които имат най-малко 7 и 1/2 години подземна или подводна работа, размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се изчислява от средномесечното брутно трудово възнаграждение, върху което са внесени осигурителни вноски през последните 12 месеца подземна или подводна работа, ако това е по-благоприятно за тях.
Чл. 24. Гражданскоинвалидни пенсии се отпускат на:
а) лица, пострадали при изпълнение на граждански или обществен дълг;
б) лица, пострадали случайно от органите на властта при изпълнение на служебните им задачи;
в) членове на Доброволната организация за съдействие на отбраната и членове на физкултурните колективи, пострадали при провеждане на учения, тренировки или състезания;
г) (доп., ДВ, бр. 102 от 1967 г.) учащи се, пострадали през време на производствената си практика или производственото си обучение;
д) (нова, ДВ, бр. 101 от 1966 г.) затворници, пострадали при работа през време на изтърпяване на наказанието.
(Ал. 2 изм., Изв., бр. 105 от 1962 г., ДВ, бр. 25 от 1966 г., бр. 102 от 1967 г., бр. 36 от 1972 г., бр. 81 от 1985 година, бр. 52 от 1992 г.) Пенсията на лицата по ал. 1 се определя в размерите по чл. 18.
(Ал. 3 изм., Изв., бр. 51 от 1961 г., бр. 53 от 1975 г.) Ако по времето, когато са пострадали, лицата са били работници, служители, земеделски стопани-кооператори, членове на трудово-производителните кооперации, културни дейци или адвокати, пенсията им се изчислява по реда на чл. 17 в случай, че това е по-благоприятно за тях.
Чл. 25. Военноинвалидни пенсии се отпускат на следните лица, пострадали по време на службата си и попадащи в група инвалидност:
а) от редовия и сержантския състав на въоръжените сили - на срочна служба или мобилизирани от запаса;
б) на редовни трудоваци на срочна служба или мобилизирани от запаса;
в) на запасни, повикани на учебен, проверочен или практически сбор, независимо от званието им.
Такива пенсии се отпускат и на лица, пострадали при даване съдействие на въоръжените сили.
Пострадали по смисъла на този член се считат и загиналите и безследно изчезналите.
Исковете за установяване, че лицата са пострадали по този и по предходния член, могат да се предявят в тригодишен срок.
Лицата, пострадали след 9 септември 1944 г., които до влизане на настоящия закон в сила по уважителни прчини са пропуснали срока за предявяване на установителен иск, както и тези, чиито искове са били отхвърлени поради пропущане на срока, а също и техните наследници, могат да предявят установителен иск до 31 декември 1959 г.
По предявените установителни искове държавата не отговаря за разноските.
Чл. 26. (Ал. 1 изм., Изв., бр. 105 от 1962 г., бр. 25 от 1966 г., бр. 102 от 1967 г., бр. 36 от 1972 г., бр. 36 от 1975 год., бр. 81 от 1985 г., бр. 52 от 1992 г.; изм., бр. 22 от 1996 г.) Военноинвалидните пенсии се отпускат в процент от социалната пенсия по следната таблица:
|
Група инвалидност |
| I |
II |
III |
| Редници и сержанти |
150% |
140% |
115% |
| Офицери |
160% |
150% |
120% |
(Ал. 2 попр., Изв., бр. 92 от 1957 г.; изм., бр. 51 от 1961 г., бр. 53 от 1975 г.) Ако лицата по букви "а", "б" и "в" от ал. 1 на предходния член преди постъпването им в казармата, а тези по ал. 2 - по времето, когато са пострадали, са били работници или служители, земеделски стопани-кооператори, членове на трудово-производителните кооперации, културни дейци или адво кати, пенсиите им се определят по реда на чл. 17 в случай, че това е по-благоприятно за тях. Пенсиите на лицата по ал. 2 в останалите случаи се отпускат в размерите, предвидени за редници.
На пострадалите при бойни действия в защита на родината пенсията се увеличава с 10%.
(Ал. 4 изм., ДВ, бр. 44 от 1984 г., бр. 81 от 1985 г., бр. 6 от 1989 г., бр. 52 от 1992 г.) Пенсиите на лицата по букви "а", "б" и "в" на предходния член, които са станали инвалиди поради заболяване или злополука през време на гарнизонен или домашен отпуск, се определят в размери 20% по-ниски от тези по таблицата, но не по-малко от социалната пенсия.
(5) (Нова, ДВ, бр. 22 от 1996 г.) Размерът на военноинвалидните пенсии, отпуснати по процент на загубена трудоспособност, е не по-малък от размера на социалната пенсия.
III. ПЕНСИИ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ
(Загл. изм., ДВ, бр. 12 от 1991 г.)
Чл. 27. (Изм., ДВ, бр. 12 от 1991 г.) Пенсии за особени заслуги към държавата и нацията се отпускат от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Тези пенсии не могат да се получават заедно с друг вид пенсия.
Чл. 28. (Отм., ДВ, бр. 97 от 1969 г.).
Чл. 29. (Отм., ДВ, бр. 97 от 1969 г.).
Чл. 30. (Отм., ДВ, бр. 97 от 1969 г.).
Чл. 30а. (Нов, Изв., бр. 104 от 1959 г.; изм., бр. 97 от 1969 г., бр. 36 от 1975 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 81 от 1985 г., бр. 6 от 1989 г.; отм., бр. 12 от 1991 г.).
IV. НАСЛЕДСТВЕНИ ПЕНСИИ
Чл. 31. Наследствена пенсия получават следните лица, ако са били издържани от наследодателя:
а) (изм., Изв., бр. 51 от 1961 г.; ДВ, бр. 52 от 1992 г.) децата, братята, сестрите и внуците до навършване на 18 години, а учащите се в учебни заведения - 26 години, както и над тази възраст, ако загубят трудоспособността си до 18, съответно 26 години. Учащите се в учебни заведения, които след завършване на средно образование отбиват редовната си военна служба или трудова служба, или полагат изискуемия се предварителен трудов стаж, могат да получават наследствена пенсия и след 26-годишна възраст. Правото за получаване на наследствена пенсия след тази възраст се продължава с толкова време, колкото е траела военната или трудовата служба, съответно изискуемият се трудов стаж, но най-много до навършване на 28-годишна възраст;
б) (изм., ДВ, бр. 102 от 1967 г.) родителите, съпругът или съпругата при навършване - мъжете 60 години, жените 50 години, или преди навършване на тази възраст, ако са нетрудоспособни;
в) един от родителите или съпругата независимо от възрастта или трудоспособността, ако не работи и се грижи за децата, братята и сестрите на починалия глава на семейството, ненавършили 16-годишна възраст;
г) дядото и бабата, ако нямат средства за издръжка или ако няма лица, които по закон са длъжни да ги издържат.
Братята, сестрите и внуците получават пенсия в случай, че нямат трудоспособни родители.
(Ал. 3 изм., ДВ, бр. 102 от 1967 г.) Децата и нетрудоспособните родители на починалия, които не са били на негова издръжка, имат право на наследствена пенсия, ако в последствие останат без достатъчно средства за издръжка.
Децата имат право на пенсия в случай на смърт на единия от родителите, макар другият родител да работи.
Чл. 32. Наследствени пенсии се отпускат в следните размери от следващата се лична пенсия на починалия:
а) при един наследник - 50%;
б) при двама наследници - 75%;
в) при трима и повече наследници 100%.
(Нова ал. 2, ДВ, бр. 52 от 1992 година) Размерът на наследствената пенсия не може да бъде по-малък от 90 на сто от социалната пенсия за всеки наследник.
Чл. 33. Наследниците на починалия поради трудова злополука получават пенсия в процентите по предходния член от следващата се лична пенсия за I група инвалидност.
Наследниците на починал поради заболяване, който има трудов стаж за пенсия за инвалидност, получават пенсия в процентите по предходния член от следващата се лична пенсия за II група инвалидност.
Наследниците на починало лице, което има трудов стаж за пенсия за изслужено време и старост, получават наследствена пенсия в процентите по предходния член от следващата се лична пенсия за изслуже но време и старост, ако това е по-благоприятно за тях.
(Нова ал. 4, ДВ, бр. 102 от 1967 г.) Наследниците на починало лице, което има трудов стаж за пенсия за изслужено време и старост и право на гражданскоинвалидна пенсия по чл. 24, ал. 1 буква "д", получават наследствена пенсия в процентите по предходния член от следващата се лична пенсия за изслужено време и старост, ако това е по-благоприятно за тях.
Чл. 34. (Изм., ДВ, бр. 102 от 1967 г.) Пенсията на деца, загубили двамата си родители, се определя като наследствена пенсия за трудова злополука.
Като пенсия за трудова злополука се определя и пенсията на децата на починала самотна майка.
(Нова ал. 3, ДВ, бр. 52 от 1992 година) Пенсиите, отпуснати по предходните алинеи, се получават и през времето, когато лицата отбиват редовната си военна служба.
Чл. 35. (Ал. 1 отм., ДВ, бр. 12 от 1991 г.).
Наследствени военноинвалидни и гражданскоинвалидни пенсии се отпускат на родителите и вдовиците независимо от това, дали са били издържани от починалия.
Чл. 36. (Изм., ДВ, бр. 3 от 1971 г.; отм., бр. 52 от 1992 г.).
Чл. 37. По настоящия закон се получават и наследствени опълченски и поборнически пенсии.
Чл. 38. Получаването на наследствена пенсия не се счита за приемане на наследство.
V. ПЕНСИИ НА ЛИЦА, УПРАЖНЯВАЩИ САМОСТОЯТЕЛНО ЗАНАЯТ ИЛИ СВОБОДНА ПРОФЕСИЯ
Пенсии за старост
Чл. 39. Лицата, упражняващи самостоятелно занаят или свободна професия, добиват право на пенсия за старост след 25 години трудов стаж като осигурени и възраст 60 години за мъжете и 55 години за жените.
Размерът и начинът на отпускане на тези пенсии се уреждат с правилник, одобрен от Министерския съвет.
Чл. 40. (Изм., ДВ, бр. 102 от 1967 г., бр. 36 от 1972 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 81 от 1985 г., бр. 6 от 1989 г.; отм., бр. 52 от 1992 г.).
Чл. 41. (Изм., ДВ, бр. 34 от 1974 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 81 от 1985 г., бр. 6 от 1989 г., бр. 52 от 1992 г.)
Лицата, упражняващи самостоятелно занаят или свободна професия, които имат възраст - мъжете 65 години и жените 60 години, но нямат необходимия трудов стаж, добиват право на пенсия в намален размер при условие, че имат най-малко 12 и 1/2 години трудов стаж като осигурени. В този случай размерът на пенсията се определя пропорционално на направените осигурителни вноски.
(Ал. 2 отм., ДВ, бр. 52 от 1992 година).
Чл. 42. (Изм., ДВ, бр. 36 от 1972 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 81 от 1985 г., бр. 6 от 1989 г.; отм., бр. 52 от 1992 г.).
Пенсии за инвалидност
Чл. 43. Лицата, упражняващи самостоятелно занаят или свободна професия, имат право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако попадат в една от трите групи инвалидност и ако са участвували в осигуровката, както следва:
а) до 25-годишна възраст - 3 години;
б) до 35-годишна възраст - 5 години;
в) до 45-годишна възраст - 7 години;
г) до 55-годишна възраст - 10 години;
д) над 55- годишна възраст - 15 години.
Чл. 44. (Изм., ДВ, бр. 102 от 1967 г., бр. 97 от 1969 г., бр. 36 от 1972 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 81 от 1985 г., бр. 6 от 1989 г., бр. 52 от 1992 г.) Размерът и начинът за отпускане на пенсии по предходния член се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.
Наследствени пенсии
Чл. 45. Наследниците на лица, които са упражнявали самостоятелно занаят или свободна професия и са добили право на пенсия, получават наследствени пенсии съгласно членове 31 и 32.
(Ал. 2 изм., ДВ, бр. 102 от 1967 г., бр. 36 от 1972 г., бр. 34 от 1974 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 81 от 1985 г., бр. 6 от 1989 г.; отм., бр. 52 от 1992 г.).
VI. СОЦИАЛНИ ПЕНСИИ
(Нов дял, ДВ, бр. 53 от 1973 г.)
Чл. 45а. (Нов, ДВ, бр. 53 от 1973 г., ал. 1 изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 81 от 1985 г., бр. 6 от 1989 г., бр. 81 от 1990 г., бр. 52 от 1992 г.) Социални пенсии се отпускат на:
а) инвалиди с I или II група инвалидност, навършили 16-годишна възраст;
б) (изм., бр. 22 от 1996 г.) стари хора, навършили 70-годишна възраст, чийто годишен доход на член от семейството е по-малък от половината от сбора на минималните работни заплати, установени за страната през последните 12 месеца преди искането на пенсия.
(Ал. 2 доп., ДВ, бр. 52 от 1992 г.; изм., бр. 22 от 1996 г.) При определяне дохода на член от семейството за членове на семейството се считат съпругът, съпругата и децата до 16 годишна възраст.
(Нова ал. 3, ДВ, бр. 52 от 1992 г.) Социални пенсии се отпускат и на лица, чиито трудови правоотношения са прекратени поради пълна или частична ликвидация на предприятието, имат навършена 57-годишна възраст за мъжете и 52-годишна възраст за жените и необходимия трудов стаж за пенсиониране при III категория труд към датата на прекратяване на обезщетението, ако в срок от три месеца след изтичане на срока за получаване на обезщетението за безработица не са постъпили на работа. Лицата следва да отговарят на изискванията за доход по ал. 1, буква "б", като пенсията се отпуска от първо число на месеца, следващ изтичането на тримесечния срок, и се изплаща до навършване на изискуемата се възраст за III категория труд.
(Нова ал. 4, ДВ, бр. 52 от 1992г.; доп., бр. 22 от 1996 г.) Размерът на социалната пенсия се определя от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.
(Предишна ал. 3 изм., ДВ, бр. 44 от 1984 г., бр. 52 от 1992 г.) Социална пенсия не може да се получава заедно с друга пенсия и не може да преминава в наследствена.
Чл. 45б. (Нов, ДВ, бр. 34 от 1974 г., изм., бр. 63 от 1976 г., бр. 46 от 1989 г., бр. 12 от 1991 г.) Министерският съвет по определен от него ред в изключителни случаи може да отпуска персонални пенсии на лица, по отношение на които не са налице някои от изискванията на пенсионните закони.
(2) (Нова, ДВ, бр. 22 от 1996 г.) Лицата по ал. 1 следва да отговарят на изискванията за доход по чл. 45а, ал. 1, буква "б".
Чл. 45в. (Нов, ДВ, бр. 12 от 1991 г.; изм., бр. 22 от 1996 г., бр. 69 от 1999 г.) Министерският съвет по предложение на общинските съвети отпуска пенсии на лица, навършили възрастта по член 8, които нямат право на друг вид пенсия, и са:
а) родили и отгледали повече деца до навършване на 18-годишната им възраст;
б) полагали грижи в продължение на по вече от 10 години за инвалиди - членове на техните семейства, нуждаещи се от постоянна помощ.
(Ал. 2 изм., ДВ, бр. 52 от 1992 г., бр. 22 от 1996 г.) Лицата по ал. 1 следва да отговарят на изискванията за доход по чл. 45а, ал. 1, буква "б".
(3) (Нова, ДВ, бр. 22 от 1996 г.) Пенсията по ал. 1 не може да преминава в наследствена.
VII. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
(Предишен дял VI, ДВ, бр. 53 от 1973 г.)
Чл. 46. (Доп., ДВ, бр. 36 от 1975 г.) На всички инвалиди мъже над 60 години и жени над 55 години, както и на инвалидите с трайни, невъзвратими и прогресиращи страдания пенсиите се отпускат пожизнено. Преосвидетелствуването им се извършва само по тяхно искане. Пенсиите на останалите инвалиди се отпускат за времето на нетрудоспособността им. Военноинвалидните пенсии на лицата, навършили 55 г. за мъжете и 50 г. за жените се отпускат пожизнено.
(Ал. 2 изм., ДВ, бр. 102 от 1967 г., бр. 3 от 1971 г., бр. 9 от 1981 г., бр. 81 от 1990 г., бр. 52 от 1992 г.) Пенсионерите с определена първа група инвалидност, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, получават към определената им пенсия добавка в размер 75 на сто от социалната пенсия.
(Нова ал. 3, ДВ, бр. 2 от 1976 година - в сила от 01.01.1976 г.) На пострадалите в Отечествената война лица с I и II група инвалидност, които получават военноинвалидна пенсия или пенсия за трудова злополука, се дава добавка към пенсията в размер на 15 лв. месечно. Право на същата добавка имат и получаващите наследствена пенсия за загинали в Отечествената война. Тази добавка се изплаща независимо от добавката по предходната алинея.
(4) (Нова, ДВ, бр. 22 от 1996 г.; изм., бр. 67 от 1996 г.) Лицата, на които е отпусната пенсия при условията на Постановление № 40 на Министерския съвет от 1968 г. (необн.; изм., бр. 7 от 1975 г., бр. 83 от 1977 г.; изм. и доп., бр. 10 от 1990 г.), както и тези, които отговарят на условията за пенсиониране на това основание независимо от годината на пенсионирането, получават добавка към пенсията си в размер 90 на сто от социалната пенсия.
Чл. 46а. (Нов, бр. 22 от 1996 г.; изм., бр. 46 от 10.06.1997 г.)
(1) Пенсиите за трудова дейност, изчислени от трудово възнаграждение или от осигурителен доход, се осъвременяват всяка календарна година чрез индивидуален коефициент.
(2) За изчисляване на индивидуалния коефициент се определят:
1. съотношението между средномесечното брутно възнаграждение или осигурителен доход, от които се изчислява пенсията за периода до 31 декември 1996 г., и средната месечна брутна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт;
2. съотношението между средномесечното брутно възнаграждение или осигурителен доход, от които се изчислява пенсията за периода след 31 декември 1996 г., и средната месечна брутна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт.
(3) Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията по ал. 2 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода.
(4) Когато лицата не са работили след 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението в ал. 2, т. 1, а когато базисният период е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението в ал. 2, т. 2.
(5) (Изм., ДВ, бр. 123 от 1997 г.) Осъвременяването се извършва, като коефициентът по ал. 3 или 4 се умножи по осъвременителна заплата, определена от надзорния съвет на Националния осигурителен институт, след което пенсията се определя от осъвремененото възнаграждение при условията на този закон.
(6) Осъвременената пенсия не може да бъде по-малка от получаваната пенсия до датата на осъвременяването.
(7) Пенсиите, отпуснати по чл. 12 (отм., ДВ, бр. 22 от 1996 г.), по раздел V, както и по отменените Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори и Закон за общественото осигуряване от 1949 г., и пенсиите, отпуснати от Президиума на Народното събрание и от Държавния съвет на Народна република България, които не са изчислени от трудово възнаграждение, се осъвременяват всяка календарна година с коефициент, равен на 80 на сто от средното увеличение на пенсиите по ал. 1.
(8) Пенсиите за особени заслуги към държавата и нацията се осъвременяват всяка календарна година, като размерът им се определя в максималния размер по чл. 47в.
(9) Размерът на пенсиите, отпуснати по чл. 28 (отм., ДВ, бр. 97 от 1969 г.) и чл. 30а (отм., ДВ, бр. 12 от 1991 г.), не може да бъде по-малък от размера на социалната пенсия.
(10) Наследствените пенсии се осъвременяват, като се определят от осъвременения размер на личната пенсия на наследодателя.
(11) Когато се получава повече от една пенсия, осъвременява се всяка една от тях.
Чл. 46б. (Нов, ДВ, бр. 22 от 1996 г.)
(1) Осъвременяването на пенсиите по чл. 46а се извършва от 1 юли всяка календарна година.
(2) (Нова, ДВ, бр. 123 от 1997 г.) Пенсиите, отпуснати с начална дата от 1 юли до края на календарната година, се осъвременяват по реда на чл. 46а от осъвременителната заплата за същата календарна година, ако това е по-благоприятно за лицата.
(3) (Предишна ал. 2; изм., ДВ, бр. 67 от 1996 г., бр. 123 от 1997 г.) Пенсиите, отпуснатии с начална дата от 1 януари до 30 юни, се осъвременяват по реда на чл. 46а от осъвременителната заплата за предходната календарна година, ако това е по-благоприятно за лицата.
(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 123 от 1997 г.) Министерският съвет по предложение на Националния осигурителен институт определя от 1 юли всяка календарна година нов размер на социалната пенсия във връзка с осъвременяването на пенсиите по чл. 46а.
Чл. 47. (Доп., ДВ, бр. 97 от 1969 г., бр. 53 от 1975 г.) Лична или наследствена пенсия за изслужено време и старост или пенсия за старост може да се получава заедно с друг вид пенсия, освен с лична или наследствена пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, или с лична или наследствена пенсия за изслужено време и старост, или пенсия за старост.
(Ал. 2 изм., ДВ, бр. 3 от 1971 г., бр. 36 от 1975 г., бр. 81 от 1985 г., бр. 81 от 1990 г.; изм., бр. 22 от 1996 г.) При право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и по 50% от останалите.
(Нова ал. 3, ДВ, бр. 90 от 1980 г.; изм., бр. 46 от 1989 г.) Военноинвалидите при навършване на 60 години за мъжете и 55 години за жените получават пълен размер на определените им две пенсии - военноинвалидна пенсия и пенсия за трудова дейност.
(Нова ал. 4, ДВ, бр. 90 от 1980 г.; изм., бр. 46 от 1989 г.) При отпускане на наследствена пенсия на наследници на военноинвалиди, който е получил или е имал право на двете пенсии по предходната алинея в пълен размер, за основа се взема пълният размер на двете пенсии.
(Ал. 5, предишна ал. 3, доп., ДВ, бр. 102 от 1967 г., бр. 90 от 1980 г.; отм., бр. 12 от 1991 г.).
(Ал. 6, предишна ал. 4, ДВ, бр. 90 от 1980 г.) Разпоредбите на този член се отнасят и за заварените пенсионери с право на повече от една пенсия.
Чл. 47а. (Нов, ДВ, бр. 92 от 1965 г.; изм., бр. 97 от 1969 г., бр. 3 от 1971 г., бр. 53 от 1975 г., бр. 80 от 1979 г., бр. 69 от 1984 г., бр. 70 от 1985 г.; отм., бр. 12 от 1991 г.).
Чл. 47б. (Нов, ДВ, бр. 34 от 1974 г.; изм., бр. 53 от 1975 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 81 от 1985 г., бр. 6 от 1989 г., бр. 6 и 81 от 1990 г., бр. 52 от 1992 г. - в сила от 01.05.1992 г.) Размерът на личната пенсия за изслужено време и старост или старост при пълен трудов стаж и на пенсиите, отпуснати по отменените за Закона за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори и Закона за общественото осигуряване от 1949 г. не може да бъде по-малък от 115 на сто от социалната пенсия, а при непълен трудов стаж - от 105 на сто от социалната пенсия.
Чл. 47в. (Нов, ДВ, бр. 52 от 1992 г.; изм., бр. 22 от 1996 г.) Размерът на получаваните една или повече пенсии не може да надвишава трикратния размер на социалната пенсия.
Чл. 48. (Изм., ДВ, бр. 102 от 1967 г.; доп., бр. 52 от 1992 г.) Начинът за определяне средното месечно брутно трудово възнаграждение, неговото индексиране и максималния размер от същото, който се взема предвид при изчислява не на пенсията, включително и на лицата, които нямат установено трудово възнаграждение, се урежда с правилник.
Чл. 49. (Изм., Изв., бр. 105 от 1962 г., бр. 36 от 1975 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 81 от 1985 г., бр. 6 и 46 от 1989 г., бр. 12 от 1991 г., бр. 52 от 1992 г.; отм., бр. 57 от 25.06.1999 г.).
Чл. 50. (Изм., Изв., бр. 51 от 1961 г., ДВ, бр. 53 от 1975 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 46 от 1989 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 от 1991 г., бр. 52 от 1992 г.; доп. бр. 85 от 1992 г.; изм., бр. 49 от 1994 г.; отм. бр. 123 от 1997 г.).
(1) (Обявена за противоконституционна с Решение № 12 от 1997 по к.д. № 6, ДВ, бр. 89 от 1997 г.; отм. бр. 123 от 1997 г.).
(2) (Обявена за противоконституционна с Решение № 12 от 1997 по к.д. № 6, ДВ, бр. 89 от 1997 г.; отм. бр. 123 от 1997 г.).
(3) (Нова, ДВ, бр. 22 от 1996 г.; отм. бр. 123 от 1997 г.)
(4) (Нова, ДВ, бр. 22 от 1996 г.; отм. бр. 123 от 1997 г.)
(5) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 22 от 1996 г.; отм. бр. 123 от 1997 г.)
Чл. 50а. (Нов, ДВ, бр. 53 от 1975 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 52 от 1992 г., бр. 155 от 1998 г.)
(1) Пенсионерите имат право на добавка в размер 20 на сто от пенсията или сбора от пенсиите на починалия съпруг или съпруга. Добавката не се изплаща на лица, които получават само наследствена пенсия, изчислена от пенсията на починалия съпруг или съпруга.
(2) Пенсиите, от които се изчислява добавката по ал. 1, се осъвременяват по реда на чл. 46а и 46б от този закон.
(3) Пенсиите или сборът от пенсиите, от които се изчислява добавката по ал. 1, не може да надвишават трикратния размер на социалната пенсия.
(4) Пенсията или сборът от пенсиите, получавани от лицата заедно с добавката по ал. 1, не може да надвишава трикратния размер на социалната пенсия.
Чл. 50б. (Нов, ДВ, бр. 53 от 1975 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., ал. 1 изм., бр. 52 от 1992 г.) Пенсионерите, получаващи лична пенсия за изслужено време и старост или за старост, както и за инвалидност, изчислена от трудово възнаграждение, могат да поискат определяне на нова пенсия, когато придобият най-малко 12 месеца трудов стаж в страната след пенсионирането си, ако през това време не са получавали пенсията.
(Ал. 2 изм., ДВ, бр. 30 от 1990 г.; отм., бр. 22 от 1996 г.).
(Ал. 3 отм., ДВ, бр. 22 от 1996 г.).
(Ал. 4 изм., ДВ, бр. 52 от 1992 г.) Лицата, получаващи лична пенсия за инвалидност, изчислена от трудово възнаграждение, ако са придобили най-малко три години трудов стаж след пенсионирането, могат да поискат да им се определи нов размер на пенсията по чл. 17 до 23 от средно месечното брутно трудово възнаграждение, получено през последните три години от трудовия стаж, независимо че през това време са получавали пенсията си.
Чл. 51. Правото на пенсия не се погасява с давност.
Чл. 52. (Изм., ДВ, бр. 52 от 1992 г.; отм., бр. 104 от 1995 г.).
Чл. 53. (Изм., ДВ, бр. 28 от 1983 г., бр. 153 от 1998 г.) Пенсиите не подлежат на облагане с пощенски и други такси. Върху пенсия в размер под минималното трудово възнаграждение не се правят запори освен за издръжка, за надвзета пенсия и за задължения, произтичащи от престъпления, непозволени увреждания и начети.
Чл. 54. (1) (Изм., Изв., бр. 105 от 1962 г.; ДВ, бр. 63 от 1976 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 46 от 1989 г., бр. 104 от 1995 г.) Пенсиите се отпускат с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(2) (Доп., ДВ, бр. 123 от 1997 г.) Министерският съвет урежда с правилник реда на отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, прекратяване и възобновяване на пенсиите, а за реда и начина на изплащането им - с наредба. Компенсирането на пенсиите се извършва с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Чл. 54а. (Нов, ДВ, бр. 46 от 1989 г., ал. 1 изм., бр. 52 от 1992 г.; отм., бр. 104 от 1995 г.).
Чл. 55. Настоящият закон влиза в сила от 1 януари 1958 г. Заварените пенсии се преизчисляват към 1 юли 1958 г.
Чл. 56. Отменяват се дял III от Кодекса на труда и всички закони, укази и други разпоредби, издадени след Кодекса на труда, в частта им относно пенсионирането, с изключение на Закона за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори.
(Ал. 2 изм., Изв., бр. 105 от 1962 г., ДВ, бр. 97 от 1969 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 46 от 1989 г., бр. 52 от 1992 г.; изм., бр. 104 от 1995 г.) Изпълнението на този закон се възлага на Националния осигурителен институт.
ЗАКОН
за изменение на Закона за пенсиите
(ДВ, бр. 12 от 1991 г.)
........................................
........................................
Преходни и заключителни разпоредби
§ 20. От 1 март 1991 г. се прекратяват личните и наследствените народни пенсии. В случаите, когато лицата нямат право на друга пенсия, те продължават да получават само една от отпуснатите им досега пенсии - лична или наследствена.
§ 21. В двумесечен срок от влизане в сила на този закон Министерският съвет да внесе във Великото народно събрание предложение за лицата, които следва да продължат да получават пенсии за особени заслуги по чл. 27. Отпуснатите пенсии за особени заслуги, за които не е внесено предложение, се прекратяват.
В срока по ал. 1 Министерският съвет да преразгледа досега отпуснатите персонални пенсии по чл. 45б. Непотвърдените в срока пенсии се прекратяват.
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за пенсиите
(ДВ, бр. 52 от 1992 г.)
........................................
........................................
Допълнителни разпоредби
§ 33. Актуализират се пенсиите, отпуснати до 30 април 1992 г. включително.
§ 34. (1) Личните пенсии за изслужено време и старост се актуализират, като към социалната пенсия се дава добавка, определена съобразно трудовия стаж и трудовото възнаграждение.
(2) Добавката по ал. 1 е по 1 на сто за всяка година трудов стаж от осъвремененото средно месечно брутно трудово възнаграждение.
(3) Средното месечно брутно трудово възнаграждение се осъвременява с коефициент за последната година на периода, от който е определена пенсията, както следва:
- до 1970 г. включително - 9,69;
1971 г. - 9,49;
1972 г. - 9,17;
1973 г. - 8,62;
1974 г. - 8,45;
1975 г. - 8,20;
1976 г. - 8,10;
1977 г. - 7,92;
1978 г. включително - 7,63;
1979 г. - 7,28;
1980 г. - 6,59;
1981 г. - 6,26;
1982 г. - 6,09;
1983 г. - 6,02;
|