|
| Компетенции | | 1. Само Конституцията определя правомощията на Конституционния съд. Тя
забранява да се дават и отнемат правомощия на съда със закон.
В чл. 149, ал. 1 от Конституцията в 8 точки са изброени основните правомощия
на съда. Други разпоредби на Конституцията допълват компетентността му.
Член 149, ал. 1, т. 1 възлага на съда едно правомощие, с което малко
конституционни съдилища са овластени, а именно да тълкуване на Конституцията.
Между това правомощие и конкретното тълкуване при упражняване на другите
правомощия на съда има разлика. Задължителното тълкуване е свързано с извличане
на точния смисъл на тълкуваните разпоредби на Конституцията, без да има за
предмет решаването на конкретен конституционен спор.
Второто и съществено правомощие на съда е контролът за конституционност на
законите и другите актове на Народното събрание, както и на актовете на
президента. Този контрол на практика е основната компетентност на съда и по този
повод са образувани и решени най-много дела. Касае се за последващ контрол за
конституционност, тъй като чрез него се контролират вече обнародвани в „Държавен
вестник" правни актове.
Само в един случай според българската Конституция упражняваният от съда
контрол за конституционност е предварителен - когато се произнася за
съответствието с Конституцията на сключени от Република България международни
договори преди тяхната ратификация.
Наред с това съдът се произнася и за съответствието на законите с
общоприетите норми на международното право и с международните договори, по които
България е страна. В правомощията му е включено и решаването на спорове за
компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и
между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи.
Конституционният съд е овластен да се произнася и по спорове за
конституционност на политическите партии, по спорове за законността на избора за
президент и вицепрезидент, както и по спорове за законността на избори за
народни представители. Той се произнася и по обвинения, повдигнати от Народното
събрание срещу президента и вицепрезидента за държавна измяна и нарушение на
Конституцията.
Подадената от президента и вицепрезидента, както и от конституционен съдия
оставка също е основание да се произнесе с решение.
2. Наред с всички тези компетентности Конституцията овластява съда и с
редица правомощия за установяване на факти с конституционноправно значение:
подаване на оставка от президента или вицепрезидента или установяване на трайна
невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване; установяване
на неизбираемост и несъвместимост на народни представители; подаване на оставка
от конституционните съдии, установяване на фактическа невъзможност да изпълняват
задълженията си повече от една година, установяване на несъвместимост с
длъжности и дейности по чл. 147, ал. 5 от Конституцията. Установяването на тези
факти води до предсрочно прекратяване на мандата на президента, вицепрезидента,
на народните представители и на конституционните съдии.
Конституцията му възлага и още едно правомощие, което излиза от кръга на
чисто установителните - снема имунитета на конституционните съдии. При тази своя
дейност съдът не само установява факти, но и ги оценява и с оглед на тази
преценка постановява решението си. |
|